Невероятната история на Йона – единствената жена опълченец

В българската история имаме хиляди примери за велики и храбри войни. Техните имена си спомняме с благодарност и възхищение. Те са воювали за България и много от тях дори са дали живота си, за да защитят родината си.

Сред тях е записано и името на една българка, жена-герой, защитавала наравно с мъжете, връх Шипка по време на Руско-турската война. Нещо повече. Нейните подвизи на бойното поле далеч не приключват там.

Ден на Освобождението на България от османско робство

За произхода на Йона Маркова се знае малко. Смята се, че е родена през 1855-1857 г. във видинското село Бойница.

Рано остава без родители и е отгледана от семейство в село Кула. Съдбата на сирачета като Йона по това време не е лека и тя едва ли се е радвала на безгрижно детство.

От малка е изпратена да работи като слугиня при богат българин във Видин. Когато е само на 11 години, е омъжена насила за 25-годишен слабоумен ратай на име Въло.

В абсурдната роля на съпруга, детето живее едва три месеца. Бяга от мъжа си и се връща в родното си село.

Отрано познала болките и нещастията на живота, Йона решава да се облича като мъж. Така предрешена и представяйки се за мъж, тя избягва срама от това, че е избягала от мъжа си.

Решителна, трудолюбива и смела жена, тя започва да пасе добитък и вечер заедно с други овчари. Вечер си разказват за славните подвизи на смелите хайдути и войводи от техния край.

Нейният буен характер и непримиримост ѝ печелят прозвището „лудата“ или „мъжката“ Йона. С делата си тя доказва, че понякога една жена може да бъде по-смела и силна духом от много мъже.

В началото Йона започва да се упражнява да стреля със старата пушка на баща си. Когато Априлското въстание наближава и всички са увлечени в надежди за освобождение, Йона изчезва от родното си сел.

През 1877 г. вече е в Кишинев и се записва в опълченския легион под името Иван Марков. Дегизирана като мъж, храбрата жена се сражава на Шипка, а след това при Шейново и Стара Загора.

За подвизите на бойното поле получава Георгиевски кръст за храброст.

Австрийски журналист пише репортаж за нея. Сочи Йона, като единствената жена, участвала в бойните действия.

След Освобождението Йона се омъжва, но когато Сърбия обявява война на България, тя става доброволец заедно със съпруга си. Макар че отново е под мъжко име, скоро всички разбират, че сред тях има жена.

Нейните храброст и непоколебимост отново не остават незабелязани на бойното поле. Историците ще я нарекат „прочутата по своята войнственост жена“. Оцелелите от боевете при Три уши, Сливница и Пирот ще помнят нейните бойни викове и смелост

По-късно участва и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.

За бойните си заслуги Йона получава орден на храброст, сребърен и златен медал.

Стожерът „Боженишки Урвич“

Лично княз Александър Батенберг я награждава с орден „За храброст“ ІV степен с думите:

„Ти показа на какви подвизи е способна българката, вдъхновена от любов към Отечеството. Нека примерът ти бъде винаги жив!“

По време на Балканската война, Йона за пореден път става войник, заедно със съпруга си. Тогава, обаче е записана като редови член на българската войска.

Изглежда решението да бъде войник вместо майка и домакиня коства на Йона нейния брак. Мъжът ѝ се развежда с нея, вероятно защото не може да се примири с нейния избор и славата ѝ.

Така Йона заживява в София, като получава скромна пенсия за многобройните си подвизи на бойното поле. До края на живота си носи мъжки дрехи, като тя е сред първите жени в столицата, които ходят по улиците с панталони.

Умира на 68 години в София и е погребана с военни почести.

Нейното име носи Детската градина в родното ѝ село.  На паметната плоча, е изобразена с мъжката униформа, с която геройски се е сражавала.