По следите на Българската бира част 2


Южна България също има своите бирени фабрики, като някои от тях са все още действащи. Каменица е една от най-известните марки в България. Основана е от двама швейцарци – Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Те са нямали познание по пивоварство, за разлика от другите чужденци, които като тях, са работели по построяването на Барон–Хиршовата железница.

Южна България също има своите бирени фабрикиДруг техен сънародник – Август Бомонти, който вече е основал бирена фабрика в Цариград, както и първата фабрика за преработка на ориз и спирт в Пловдив, ги насърчава да се заемат с пивоварство.

През 1876-та година те напускат работата си в тогава строящата се железница, и се установяват в Пловдив, като през 1879-та година полагат първото производство на бира в града, в квартал „Алтъ Тепе“.

Първите варки са по 10 литра, като капацитетът им е 100 литра дневно. Марката Каменица е регистрирана през 1881-ва година.

По следите на Българската бира част 1

Нещата тръгват добре и двамата швейцарци имат нужда от по-просторно помещение и оборудване. Тук пак се намесва техният сънародник Бомонти, като ги подпомага финансово за откупуването на терен от градските власти.

От закупеното място постоянно блика вода, която Фрик и Сулцер имали намерение да ползват за варенето на бирата. В тепетата изкопали избените помещения, където бирата да зрее и отлежава.

Изкопани са дълбоки кладенци, полагат се и тръби за изпомпването на изворната вода. През 1883-та година е даден старта на новата и модерна фабрика. Бирата се е пласирала в дървени бурета по 25 и 50 литра, доставени от Австрия и Германия.

През 1892-ра година пивоварната пуска и първото си добре отлежало пиво.

По време на Първата световна война фабриката спира производство. Възобновено е през 1926-та година. Тя е една от малкото пивоварни, оцелели след тежките години за пивоварството в България.

По следите на Българската бира част 3

През 1936-та година акцизът върху бирата е намален, което дава възможност на фабриката, производството ѝ да нарасне, както и да се помисли за ново разширение и модернизация.

Към 1942-ра година в пивоварната работят 120 души, а когато стартира през 1882-ра година, са едва 8 души, което пък от своя страна не ѝ пречи да завоюва отличия в България и в чужбина. През 1892-ра година печелят почетен диплом на Първото българско земеделческо промишлено изложение, а през 1893-та година златен медал в Брюксел и сребърен медал в Чикаго.

Пивовари са сред строителите на съвременна БългарияЗагорка е друга известна марка на България. Нейното родно място е Стара Загора. Там основите са положени от доктор Константин Кожухаров. Той следва медицина в Прага, и се докосва до майсторските бири на чешките пивовари.

Силно впечатлен от пенливата напитка, той решава да почне да я произвежда в родния си град Стара Загора. Събира съмишленици за това си начинание, но капиталът е недостатъчен. Търсят и получават подкрепата на Кредитно акционерно дружество „Бъдещност“.

Фабриката отваря врати през 1902-ра година и носи името Бъдещност, но старозагорчани я наричат Бирарията.

Трудно се възприема това начинание по тези земи. Издръжката на пивоварната е скъпа, тъй като наети са чешки и немски технолози, а приходите не оправдават разходите. От фабриката правят опити да изнасят бирата за Истанбул, но по дългия път бирата често се разваляла, докато пристигне.

И това начинание не успяло да спаси Бирарията. Девет години след отварянето си, пивоварната на доктор Кожухаров, прекратява дейността си. През 1917-та година тя е закупена от търговско индустриално дружество „Тракия“, зад което стояли Никола и Злати Златеви. Един от най-значимите събития в нашата бирена история с български отпечатък е именно тук.

През 1918-та година в пивоварната започва работа първият български дипломиран майстор пивовар – Андрей Брашованов. Той е завършил пивоварно училище в Грима, Германия. Автор е на първия български учебник по пивоварство и ръководи курсове за обучение на пивовари.

През 1921-ва година пивоварната е модернизирана, а нейната бира се подрежда на трето място по продажби след Шуменско и Прошеково.

Пивовари са сред строителите на съвременна БългарияПрез 1927-ма година фабриката е електрифицирана изцяло, като са ѝ осигурени собствени изворни водоизточници.

Но, както знаем 1927-ма година се оказва пагубна за българското пивоварство, търговско-банкерската фирма „Братя Златеви“ е обявена в несъстоятелност и пивоварната затваря врати.

Андрей Брашованов е човекът, който след няколко десетилетия възражда пивоварството в Стара Загора. Така познатата ни и днес Загорка отваря врати по негова идея, а годината е 1949-та, а името си получава шест години по-късно по предложение на Иван Тодоров.

Пивоварната е разширена и модернизирана. Тя е и първото предприятие в системата на ДСО „Българско пиво“. Тук се произвежда първата безалкохолна бира в България през 1980-та година, която е предназначена за износ за Близкия Изток.

Веднага след освобождението на България през 1879-та година, Лазар Трифкович закупува стар турски чифлик.

На част от територията му през 1882-ра година построява бирена фабрика. Била е обзаведена с модерни парни машини, казани и резервоари за годишно производство на 15 000 хектолитра пиво. Реално производството на бира започнало през 1885-та година. Фабриката, кръстена „Павлово“, на името на починалия син на притежателя ѝ – Павел.

Асоциация на домашните пивовариЛазар Трифкович умира през 1892-ра година, като завещава фабриката на българската държава, и тя преминава под управлението на Българската народна банка.

Фабриката прекратява своята дейност, но след три години, през 1895-та година е наета от Х. Михайловски и Хайрабедян за срок от 15 години. Те влизат в съдружие с други собственици на малки пивоварни.

Това прави пивоварна Павлово, втора по големина след тази на братя Прошек, като дори се мери и с производствено количество с Прошековата. През 1916-та година пивоварната е отдадена отново за 15 години на Паскал Гълъбов.

1927-ма е годината, която слага българското пивоварство на колене. Въпреки образуването на картел, в който влизат 18-те пивоварни през този период, пивоварна Павлово преустановява производството на бира.

Може би е една от малкото пивоварни, чиито сгради са запазени, дори и с друго предназначение и до наши дни. В момента там се помещава Институтът по винарска промишленост. През 2015-та година избата е превърната в Дом на виното.

Една от малките, и кратко действащи пивоварни в България, останали почти непознати, е тази в село Мирково.

Построена е през 1878-ма година от Иван Радев Маслев. Почти цялата част от продукцията ѝ поема към София, но заради транспортирането ѝ, се оскъпява и става неконкурентноспособна.

За това през 1884-та година производството е преместено в София, но и това не помага.

По същото време заработва и пивоварната на братя Прошек, част от работниците се местят при чехите, а самите Прошекови убеждават Иван Маслев да затвори своята фабрика.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.