Стожерът „Боженишки Урвич“


Боженишки Урвич е средновековно каменно укрепление изградено на северния склон на Лакавишкия рид на 750 м надморска височина, на три километра южно от село Боженица и на двадесет километра от Ботевград.

Тайните на тази стара крепост започват да оживяват през 1918г., когато в корените на паднало след буря вековно дърво е открит средновековен скален надпис на Севаст Огнян.

Откривател е боженишкият козар Недялко Уменковски, а пръв разчита и тълкува Боженишкия надпис академик Петър Мутафчиев.

Мистериите на Странджа

Той отбелязва, че писалия надписа: „не се е погрижил да измери предварително плоскостта, върху която ще работи.

Писачът започнал с едри букви, но виждайки, че мястото, с което разполага, не ще му бъде достатъчно, намалявал величината на буквите и увеличавал, където това е възможно, дължината на редовете…“.
Разчетения надпис от акад. Мутафчиев изглежда така:

Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.

Надписът на севаст Огнян разчетен от акад. Мутафчиев

През 1971г. стартират първите разкопки от експедиция наречена „Севаст Огнян“. Тя е осъществена под ръководството на Павел Дишев.

Първите открити предмети са керамика и ранновизантийски монети от Юстин(518 – 527) и Юстиниан I(527 – 565), които сочат, че верояртно през този период е строена крепостта.

Осем години са нужни на целия екип, за да разкрие напълно крепостта, след което усилията са насочени към консервация и реставрация на разкритата архитектура.

Поглед отгоре Край портата са открити много ценни находки на съкровище от 1327 сребърни грошове и полугрошове с лика на цар Иван Александър, но премаркирани с името на наследника му цар Иван Шишман.

Според археолозите монетите от това съкровище са орязани по краищата с цел спестяване на ценен метал, което сочи за инфлационен натиск върху българското монетосечене в периода и напрягане на финансите на държавата във връзка с военните действия в този период.

Югозападната ъглова кула поддържа наблюдателна връзка с околните укрепления Паница Кале, Вълчиград и Бодиловград.

Кулата разполага с таен изход с дължина 7.40 m и скривалище за осем души, които вече са запълнени с пръст. В североизточната част са открити кула, скално жилище и скална черква с разрушена скална икона на Свети Георги Победоносец.

Открит е и некропол с 48 гроба и манастриски комплекс под крепостта.

Намерените до крепостните стени стотици върхове на стрели и копия, каменни бойни топки и скелети на бойци потвърждават преданието за боя на севаст Огнян с османците през 1395 г.

Според Павел Дишев гробното място на Севаст Огнян се намира на скалния масив пред разкрития Войводов камък, главният наблюдателен пункт на крепостта.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.