Колоезденето е сред най-популярните спортове в света, като днес е “Тур Дьо Франс”. Победителят в него се окачва с жълтата фланелка.
Неписано правило в този спорт е, че по време на състезание, където спре носителят на тази фланелка, другите са длъжни да го изчакат.
Има много легендарни състезания и случки в този спорт, който и до днес будят любопитството.
Днешната ни историята е за един непрофесионален колоездач, който засрами дори и най-добрите професионалисти през 1951 година.
Тогава състезанието се провежда от най-северния град в страната – Хапаранда до Истад, който се намира в най-южната част.
Над 1000 състезатели се включват в надпреварата. Сред тях е и фермер Густав Хакарсон, който е на 66 години.
Интересното е, че в състезанието се допускат само 50 души, като единственото условие е да бъдат до 40-годишна възраст.
Самият Хакарсон не участва с идеята да стане първи, а защото обича да кара колело и често обикаля страната на дълги разстояния, единствено с него.
Самите организатори не могат да повярват, че този старец иска да участва в състезанието и логично не го допускат.
След като старта е даден и не е допуснат до участниците, Хакарсон сам си рисува номер на фланелката- символична нула и тръгва след последния колездач.
И след като не е включен в фициалния списък, този добродушен старец решава, че няма да се събразява с правилата.
Той не спира за почивка, не разчита на лекари и механици.
Кара три дни без почивка, като едва на третия ден спира за кратко, а след това изненадващо за мнозина, повежда колоната от колоездачи.
Той става хит сред медиите и любителите на спорта в страната и един от местните вестници проследява похода му като постоянно информира читателите си за напредъка му.
Това му носи още повече слава.
Става национален герой и в почти всяко село е посрещнат от тълпи от желаещи да го видят.
Медиите го наричат “Stålfarfar” или “стоманеният дядо”, а той си води междувременно в почивките, дневник на пътуването си „Никога не съм се чувствал по-добре в живота си, отколкото сега. Какви прекрасни хора има в страната ни! И какви красиви момичета!…“
След като изминава 300 километра, полицията и организаторите му правят задължителен медицински преглед, защото се съмняват, че може да издържи до края на състезанието.
Всичко според докторите изглежда наред и “стоманеният дядо” може да продължи участието си.
Густав изминава маршрута за 6 дни, 14 часа и 20 минути и финишира 24 часа пред официалния лидер на състезанието Ленарт Хьортвал, като за цялото време на състезанието е спал само 9 часа и с една джанта и счупена тръба.
Хората го посрещат подобаващо, а лично шведския крал Густав VI Адолф го приема на аудиенция, за да се запознае с този чудак.
Но, съдиите в състезанието анулират участието му, заради възрастта на победителя и не признават победата.
Това само разпалва общественото негодувание към организаторите и те са принудени да обявят официално Хакарсон за победител в тура.
Не само това, но и да му връчат официално паричната награда, след като става ясно, че е лишен от финансовия стимул, хората от цялата страна започват да му изпращат пари, за да може да живее.
През 1959 г., за да отпразнува своя седемдесет и четвърти рожден ден, Густав се качва на велосипеда си и тръгва на юг – през Европа към Светите земи и изминава повече от 1000 км.
Следват участие в няколко тура на “Volvo”, където обаче не завършва в челните места.
Това няма значение. Славата му се носи и “стоманеният дядо” дава позволение името му да се използва в различни продукти на автомобилни и велосипедни призводители и дри става тяхно рекламно лице.
Композира дори собствен валс- „Валсът на Сталфарфар“, който звучи из цялата страна, като на 98 години е признат от Гинес за официално регистриран като “най-старият изпълнител”.
Съпругата му Мария умира на 105-годишна възраст през 1986 година, а Густав доживява до 102 години и живее при дъщеря си в Стокхолм до смъртта си на 9 юни 1987 г.
Така “Стоманеният дядо” доказва, че при желание, човек може да сбъдне мечтите си, независимо от годините си.
