“Железният” дядо, който се качи на колело


Колоезденето е сред най-популярните спортове в света, като днес е “Тур Дьо Франс”. Победителят в него се окачва с жълтата фланелка.

Неписано правило в този спорт е, че по време на състезание, където спре носителят на тази фланелка, другите са длъжни да го изчакат.

Има много легендарни състезания и случки в този спорт, който и до днес будят любопитството.

Днешната ни историята е за един непрофесионален колоездач, който засрами дори и най-добрите професионалисти през 1951 година.

Тогава състезанието се провежда от най-северния град в страната – Хапаранда до Истад, който се намира в най-южната част.

Над 1000 състезатели се включват в надпреварата. Сред тях е и фермер Густав Хакарсон, който е на 66 години.

Интересното е, че в състезанието се допускат само 50 души, като единственото условие е да бъдат до 40-годишна възраст.

Самият Хакарсон не участва с идеята да стане първи, а защото обича да кара колело и често обикаля страната на дълги разстояния, единствено с него.

Самите организатори не могат да повярват, че този старец иска да участва в състезанието и логично не го допускат.

След като старта е даден и не е допуснат до участниците, Хакарсон сам си рисува номер на фланелката- символична нула и тръгва след последния колездач.

Рисува символична нула
Рисува символична нула, защото не е вписан в официалния списък на коолездачите

И след като не е включен в фициалния списък, този   добродушен старец решава, че няма да се събразява с   правилата.

Той не спира за почивка, не разчита на лекари и механици.

Кара три дни без почивка, като едва на третия ден спира   за кратко, а след това изненадващо за мнозина, повежда   колоната от колоездачи.

 

 

 

 

Той става хит сред медиите и любителите на спорта в   страната и един от местните вестници проследява похода   му като постоянно информира читателите си за напредъка му.

Това му носи още повече слава.

Става национален герой и в почти всяко село е посрещнат от тълпи от желаещи да го видят.

Медиите го наричат “Stålfarfar” или “стоманеният дядо”, а той си води междувременно в почивките, дневник на пътуването си „Никога не съм се чувствал по-добре в живота си, отколкото сега. Какви прекрасни хора има в страната ни! И какви красиви момичета!…“

След като изминава 300 километра, полицията и организаторите му правят задължителен медицински преглед, защото се съмняват, че може да издържи до края на състезанието.

Всичко според докторите изглежда наред и “стоманеният дядо” може да продължи участието си.

Густав изминава маршрута за 6 дни, 14 часа и 20 минути и финишира 24 часа пред официалния лидер на състезанието Ленарт Хьортвал, като за цялото време на състезанието е спал само 9 часа и с една джанта и счупена тръба.

Хората го посрещат подобаващо, а лично шведския крал Густав VI Адолф го приема на аудиенция, за да се запознае с този чудак.

Но, съдиите в състезанието анулират участието му, заради възрастта на победителя и не признават победата.

Това само разпалва общественото негодувание към организаторите и те са принудени да обявят официално  Хакарсон за победител в тура.

Не само това, но и да му връчат официално паричната награда, след като става ясно, че е лишен от финансовия стимул, хората от цялата страна започват да му изпращат пари, за да може да живее.

През 1959 г., за да отпразнува своя седемдесет и четвърти рожден ден, Густав се качва на велосипеда си и тръгва на юг – през Европа към Светите земи и изминава повече от 1000 км.

Следват участие в няколко тура на “Volvo”, където обаче не завършва в челните места.

Това няма значение. Славата му се носи и “стоманеният дядо” дава позволение името му да се използва в различни продукти на автомобилни и велосипедни призводители и дри става тяхно рекламно лице.

Композира дори собствен валс- „Валсът на Сталфарфар“, който звучи из цялата страна, като на 98 години е признат от Гинес за официално регистриран като “най-старият изпълнител”.

Съпругата му Мария умира на 105-годишна възраст през 1986 година, а Густав доживява до 102 години и живее при дъщеря си в Стокхолм до смъртта си на 9 юни 1987 г.

Така “Стоманеният дядо” доказва, че при желание, човек може да сбъдне мечтите си, независимо от годините си.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.