Провинция Балх в Афганистан!
Сведения за тази Българска държава срещаме в редица исторически извори. Първият книжовен паметник, написан на санскрит – “Ведите”, по-точно в “Атхартва веда”, пише, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики, врики, хунга и хети.
В “Махабхарата” балхиките(болхики) болги са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В “Латински анонимен хронограф” пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география “Ашхарацуиц” българите, заедно с масагетите, са споменати като най-развитите народи в Централна Азия.
От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази Българска държава е обхващала планината Имеон(Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан.
На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай. Нейната столица е бил град Балх(в днешен северен Афганистан), който е бил наричан “люлката на царете”.
Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр. китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство.
Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия. В индийските източници, държавата Балхара се е славела с бързоногите си коне и красиви бойни колесници.
Отделна прослойка от Българите са били духовни учители и пазители на знания(брахмани). След завладяването на северна Индия осъществяват жреческа власт и разделят обществото на три съставни части – жреци, военни, производители.
През IV в. пр. Хр. до Балхара достигат войските на Александър Велики.
Въпреки че печели някои битки, на великия пълководец не се отдава да завладее трайно Българската държава.
В края на краищата, след като една македонска армия е изтребена до крак от Българите, той е принуден да сключи мир, а десет хиляди от своите войници жени за местни девойки.
С течение на времето в Централна Азия настъпва постепенно засушаване на климата и плодородната някога Таримска котловина се превръща постепенно в пустиня.
Тези климатични промени, както и натиска на засилващия се Китай, предизвикват огромни раздвижвания на човешки маси. Част от хуните се предвижват на юг и запад. Това създава напрежение в района на Балхара.
Първи век след Христа, един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша(дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам.
От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама. Тя управлявала до XI век, а владетелската титла била “балхара”. Друга част от Българите, още през IV – III век пр. Хр. се придвижила към Европа, където в Поволжието и при Урал се срещнали с останалите някога тука арийци.
В Памир обаче до X век се запазва княжество с име Бургар, за което ни съобщава Ибн Хаукал. До същото откритие достига и академик Бартолд.
