Островът, на който истории за викинги и джедаи се пресичат


Островът с джедайските стълби в Ирландия През 2015г. по кината излиза първата серия от най-новата трилогия за „Междузвездни войни“ – „Силата се пробужда“. Във финалната сцена на филма героинята Рей пристига на отдалечена, откъсната планета, за да се опита да намери последния легендарен рицар джедай Люк Скайуокър. Когато киноекранът се изпълва с епичния силует на суров, скалист остров, издигащ се сред пяната на разбиващите се в подножието му вълни силуетът му бил достатъчно добре разпознаваем. Несъмнено може да сте чули нещо за този остров ровейки в интернет за невероятната история за пиратската атака срещу непристъпния остров Скелиг Майкъл.

Островът се издига почти пирамидално от водите на Атлантическия Океан и е доминиран от двата си върха-близнаци, като по-високият служи за дом на няколко монаси-отшелници, които живеят в почти пълна откъснатост от заобикалящия ги свят.

Между тези два скални исполина се спуска стръмна седловина, наречена от местните „Седлото на Христос“. Негостоприемният Скелиг Майкъл няма пристанище или удобен залив, който да приютява кораби. Всеки, който приближи скалите, го прави на свой риск, излагайки се на опасността да се превърне в играчка на мощния прибой. Откъснат, суров, но заедно с това свещен и уважаван в цяла Ирландия – такава е славата на островния манастир в началото на IX век.

Островите около Обединеното кралство

Островът на джедаитеПовечето историци на ранното европейско Средновековие се съгласяват, че „Ерата на викингите“ започва на 8 юни 793г. с шокиращото опустошаване на манастира Линдисфарн в Северна Англия. Причините за това изненадвощо възпламеняване в Северозападна Европа са няколко. Нарастване на населението в Скандинавия, икономическите проблеми, свързани с недостига на сребро и социалното напрежение, заради започващите феодални борби, но най-важната причина си остава технологичната революция в корабостроенето на викингите, която позволява първо на датските, а след това и на безразсъдно смелите норвежки моряци да започнат да доминират във водите на Северно море, Ламанша и крайбрежията на днешна Белгия, Холандия, Франция, Англия, Шотландия и Ирландия. Проблемът на местните държави е, че не разполагат с флот, който да отговори на неочакваното предизвикателство от север. Техните крайбрежни зони са изцяло на милостта на пиратите. Набезите не подлежат на контрол или ответна реакция. Не могат да бъдат предвидени или спрени. С други думи, северните народи могли да правят каквото си поискали без да имат притеснения особено от последствията.

По същото време в Северна Англия, Шотландия и най-вече в Северна Ирландия се създала една блестяща, макар и позабравена цивилизация, концентрирана около великолепни отшелнически манастири. Много от тях се превърнали във водещи средища на културен и религиозен живот, огнища на познание и духовен разцвет, който с изключение на Византия нямал еквивалент. Манастирите не събирали само религиозен престиж и културни богатства, но техните посетители все по-често изразявали уважението си с пищни дарения на църковна утвар, обкичена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Монасите създали уникални църковни книги, всяка от които струвала цяло състояние. В свят на нищета, бедност и повсеместна мизерия, легендарни манастири като ирландските Скелиг Майкъл, Глендалох, Клонмур, Армааг и Клонмакнойс съдържали приказни богатства. Ако за всеки християнин тяхната святост ги обкръжава с почти ненарушима аура на неприкосновеност, за всеки пирата и езичника те щели да бъдат върховната плячка, още по-изкушаваща заради пълната липса на защита.
Една широко разпространена заблуда за ранната „Ера на викингите“ е, че те са атакували на сляпо и едва ли не по случайност са попаднали на богатите манастири. Дори повърхностното проследяване на хронологията на походите им веднага оборва подобно мнение.

Северните народи са напълно наясно със своите цели, как да достигнат да тях и колко време ще им е нужно, за да извършат успешен набег. Също така са добре информирани, че месните власти са абсолютно неадекватни при атака откъм морето, а особеностите на религията превръщат манастирите им в най-желаната и леснодостъпна цел.

Действително, най-ранните атаки са белязани от безконтролно унищожаване на безценни богатства. Но викингите много скоро ще осъзнаят, че е далеч по-лесно и рентабилно да откраднат свещените книги на своите жертви, които са готови да плащат огромни откупи за тях. Само за няколко години жестоките и кръвопролитни набези ще се превърнат в далеч по-контролиран бизнес от гледна точка на пиратите – макар и да са все така травмиращи и кошмарни за ирландците.

Емблематичният хотел „Белведере“ кацнал на ръба на ледника

Защо набегът срещу Скелиг Майкъл да се отличава от общата картина на викингските атаки? Всъщност той се вписва много добре в контекста на епохата, но смайващата му дързост и почти безразсъдна наглост го отличават от всички останали грабежи.

Острова погледнат от брегаКласическата викингска атака е изглеждала така: малък отряд от най-много 3-4 кораба се появява изневиделица на ирландското крайбрежие. Мястото за акостиране никога не е избирано случайно – то трябва да бъде в добре прикрит залив или речно устие, по възможност в близост до някой от манастирите в околността. Големите ирландски религиозни средища са разположение сравнително близо до крайбрежието и северните народи обикновено не се нуждаели от повече от три-четири часа до достигането на своята цел. Самият набег се извършвал с професионална ефективност, определяна от натрупания опит. Преди местното население да може да окаже каквато и да е помощ на окаяните монаси, пиратите вече са натоварили плячката си и са се отправили към дома.

Атаката срещу Скелиг Майкъл трябва да следва малко по-различен план. Очевидно островът е по-изолиран от традиционните цели. Огромното предимство на това е, че викингите не трябва да се притесняват за ответен удар, а най-близкото крайбрежие е на 12 километра, а ирландците не са особено добри моряци. Почти непреодолимото предизвикателство е вече споменатата физическа среда. Бурните и негостоприемни води на Атлантика, опасните течения и прибоя на острова, особено рискованото приближаване към отвесните скали, които могат да разбият всеки дървен корпус за броени секунди. Дори в най-спокойните дни на лятото, акостирането в подножието на Скелиг Майкъл вероятно би било изпитание и за най-опитния ранносредновековен моряк. Смайващото в случая е, че викингите решават да ударят манастира през зимата на 823г.

За да постави дързостта им отвъд границите на разбираемото, пиратите решават съвсем да се надсмеят над смъртта и да извършат атаката през нощта. Къде да търсим обяснение за този избор? Някой би казал, че така се търси допълнителна защита против възможността нападението да бъде забелязано прекалено рано. Проблемът е, че дори монасите да видят пристигащите кораби, те няма как да реагират на опасността. В много от хрониките от периода се прокрадва усещането, че викингите нарочно търсят подвизи, които всички останали хора смятат за невъзможни. Да се нападне Скелиг Майкъл през зимата, когато заобикалящите го води са по-бурни от всякога, и то през нощта, е безумие. Tова просто не може да бъде извършено. Пиратите обожават именно такива предизвикателства.

Ирландската хроника, описваща набега, добавя описанието, че в нощта преди нападението се разразява ужасна буря, която залива голия остров с безжалостни пориви на дъжд и ураганен вятър. Въпреки това викингите незнайно как успяват да акостират в подножието на виещите се каменни стъпала, водещи към манастира. Последвалата атака не се отличава от множество други набези от епохата. Църковната утвар е безмилостно разграбена, много от монасите са избити, абат Айтгал умира от глад, докато чака пристигането на поискания огромен откуп. Вестите за случилото се предизвикали пълен шок в цяла Ирландия и затвърдили мнението, че викингите не са хора. Само демони, изпратени от пъкъла за наказание за греховете, могли да проникнат на непристъпния Скелиг Майкъл, докато около него бушува бясна буря и безнаказано да поругаят този дом на Бога.

И това не е краят. Само петнадесет години по-късно северните народи повторили атаката си, макар техните нападения вече да не са изненада за никого.

На този фон изглежда почти шокиращо, че един от най-великите викингски водачи за всички времена – Олаф Тригвасон, който по-късно станал крал на Норвегия приел християнството и се покръстил от местен отшелник именно на Скелиг Майкъл. Островът завинаги останал един от уникалните символи на келтското християнство, а през 1996 г. ЮНЕСКО го обявява за Обект на Световното културно наследство.

Въпреки всичко казано дотук, историята на Скелиг Майкъл остава по-скоро забравена за много хора. Скромният поток от туристи се радва на спокойствието и тишината, които вероятно са привличали и християнските отшелници повече от хилядолетие по-рано.

Всичко това ще се промени безвъзвратно през декември 2015г., когато Скелиг Майкъл ще се превърне в последното убежище на Люк Скайуокър. А феновете на „Междузвездни войни“ може и да се окажат по-опасни за наследството на острова и от викингските пирати.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.