Мон Сен Мишел, разположен между небето и морето. С изглед към необятността на залива, потопете се в историята на абатство Мон-Сен-Мишел, разположен между небето и морето. Мон Сен Мишел е малък скалист остров в регион Нормандия, Северозападна Франция. Отдалеч островът с манастира, „натрупаните” по склоновете сгради и крепостните си стени прилича на пясъчен замък, издигащ се от околните плитчини.
Хората, които живеят са едва 43-ма. Причината е в малките размери на острова и в липсата на инфраструктура. Единствената сграда там е абатството, посветено на Архангел Михаил. То е дало и името на острова. Тук живеят монаси и членове на комуната.
Смелостта и инженерните умения, необходими за построяването му, удивляват всички, които се приближават към него по дългия километър и половина павиран път, който го свързва с континенталната суша. Много впечатляващи са опасните „галопиращи“ приливи, при които разликата между връхната точка на прилива и най-ниската точка на отлива достига 15 метра. Когато приливът се отдръпне, 16 км пясъци се оголват, оставяйки построеното в готически и романски стил абатство, което се издига 150 метра над морското равнище, уединено на фона на драматично небе.
Всичко започва от един сън
Легендата разказва, че историята на Мон-Сен-Мишел започва през 708 г., Когато архангел Михаил се явил на епископ Обер три пъти насън. Свети Михаил го помолил да построи светилище в негова чест на остров, наречен Мон-Томб. Почти 200 г. след като епископът построил параклиса Нотр Дам су Тер на върха на скалата Сен Мишел, херцог Ричард I Нормандски наредил на 12 бенедиктински монаси да основат манастир. Веднага след като монасите се установяват и строителството на романското абатство започва според традицията през 1023 г., планината се превръща в основно място за поклонение в целия християнски Запад. Идват да молят закрила и спасение на душите си от Свети Михаил.
В същото време абатството започва да произвежда, съхранява и изучава голям брой ръкописи. След това се превръща в основен културен център през Средновековието. Истински политически и интелектуален кръстопът, абатството Мон-Сен-Мишел приветства поклонници от всички сфери на живота, включително няколко крале на Франция и Англия, като Анри II Плантагенет, Сейнт Луи, Луи XI, Анна Бретанска, Франсоа I…
През 1203 г. мястото е опожарено. Върху пепелището е изградено готическо абатство наречено ”Чудото”, което е запазено и до днес.
Една история пълна с обрати
Невероятното абатство, което прилича на укрепен замък е истинско архитектурно постижение. Прави впечатление неговата вертикалност. Разположението му на върха и отстрани на скалата изисква сложна организация на наслагване.
Стратегическа точка в сърцето на залива, абатството е било и крепост на Нормандското херцогство през Средновековието. По време на Стогодишната война, въпреки многобройните конфликти, които се случват в региона, Мон-Сен-Мишел устоява. Това се дължи най-вече на изграждането на мощни укрепления, които го превръщат в непревземаем град. Но несъмнено и благодарение на приливите и отливите. Приливите в залива на Мон Сен Мишел са едни от най-високите в света. Разликата между най-високото и най-ниското ниво на водата за деня достига 14 метра.
Хълмът претърпява английска обсада от 1423 г. и излиза победител през 1434 г., след което се превръща в символ на победата за Кралство Франция.
През 1421 г. по време на Стогодишната война, в най-тежките часове на английската обсада, романският хор на църквата се срутва. Той е напълно възстановен само век по-късно в резултат на пищното готическо изкуство. Абатството изненадва и с многообразието на своите архитектурни форми.
От монаси до тъмничари
През XVII век поклонническите пътувания се изчерпват. Абатството е затворено и превърнато в затвор. Първоначално за духовници, които се противопоставят на новия режим. След като влиятелни фигури, включително Виктор Юго, започват кампания за възстановяване на статута на Мон Сен Мишел.
През 1863 г. занданът е затворен и през 1874 г. островът е обявен за исторически паметник. По време на Френската революция държавата национализира имуществото на духовенството и след това монасите са изгонени от абатството.
Когато затворът окончателно затваря врати през 1863 г., абатството е напълно порутено. Трябвало е да се спаси. По същото време се ражда концепцията за наследство и абатството е класифицирано като исторически паметник през 1874 г. От този момент нататък започват реставрационни работи и околностите на Мон-Сен-Мишел са развити. За да приемат първите туристи в своята история.
След отпразнуването на монашеското хилядолетие през 1965-1966 г. малка общност от бенедиктински монаси се заселват в абатството през 1969 г. През 2001 г. то е заменено от монашеските братства на Йерусалим. Днес около дузина монаси живеят в този национален паметник.
„Мон Сен Мишел и неговият залив“ са включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1979 г., това е една от първите френски културни ценности.
Едно абатство от вчера и днес
Изключителните проекти за реставрация се умножават в абатството с цел запазване на изключителния му характер и поддържането му във възможно най-доброто състояние за бъдещите поколения. Обителта, статуята на архангела и по-скоро сградите на La Merveille са възстановени.
В същото време всяка година се организират много културни събития, за да съживят абатството. То е отворено за посетители целогодишно, освен на 1 януари, 1 май и 25 декември, а входният билет струва 10 евро. Комплексът е като нагледно помагало по средновековна архитектура от периода XI-XVI век. А от него се разкрива и прекрасна гледка към цялата околност.
🖋️ Автор: Алис Бел
Мон Сен Мишел, разположен между небето и морето
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
източник: abbey of Mont-Saint-Michel
