Бенедиктинският манастир в австрийското градче Мелк не е много популярен за българските туристи, но той отдавна е спечелил световна слава и признание и се смята за топ дестинацията на Долна Австрия.
През 2000 г. е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО като част от долината Вахау, която е разположена по протежението на Дунав между Мелк и Кремс.
През 2007 г. австрийското правителство избира изображение на Мелкското абатство за отсичането на юбилейна евро монета.
Година по-късно, през 2008 г., то е обявено за най-добра туристическа дестинация на “National Geographic Traveler magazinе”.
Ако това не е достатъчно основание човек да пожелае да види с очите си абатството, то любопитството му не може да не бъде провокирано от романа на Умберто Еко „Името на розата“.
Най-малкото, за да си отговори на въпроса защо един от главните герои – бенедиктинецът Адсон, е наречен Адсон от Мелк.
Още на първата страница авторът разказва за ръкопис от XIV век, намерен в Мелкската обител и пише: „Така стигнахме до Мелк, където на един завой на реката се извисява прекрасният манастир, реставриран неведнъж в течение на вековете.“
Бенедиктинският манастир в Мелк
Най-голямата манастирска библиотка в Европа съхранява над 100 хил. тома в 12 зали, но за туристи са достъпни само две от тях.
Сред богатството ѝ са 1 888 ръкописа, 750 издания отпечатани до края на XV в., 1 700 произведения от XVI в., 4 500 – от 17 в., 18 000 – от XVIII в., които се съхраняват при специални условия.
Манастирът е в сегашния си вид, благодарение на игумена Бертхолд Дитмайер, който едва на 30 години застава начело на духовната обител.
Богата библиотека
В първата зала, която е отворена за посетители, се съхраняват около 16 хил. тома, като подредбата им следва тематична линия – на първия ред са издания на Библията, най-старото от които е от XI в.
Следват шест рафта с теологическа литература, един рафт с юридически трудове, следващ с книги по география и астрономия, пет рафта с исторически книги и последният, шестнадесети – с барокови енциклопедии.
Самата зала е своеобразно произведение на изкуството с фреската на тавана от Паул Трогер с изображение на вярата като жена, заобиколена от четири групи от ангели – мъдрост, справедливост, сила на духа и умереност.
На двата срещуположни входа на залата има четири скулптури, символи на четирите факултета: Теология, Философия, Медицина и Право.
Следващата по-малка зала съдържа исторически творби от XIX-ти век насам, а от нея по спираловидно стълбище в стил Рококо се стига до останалите помещения на библиотеката, които не са отворени за обществено ползване.
