Днес марката Икарус е нарицателно име от нашия бит. В епохата на социалистическо управление тя се утвърждава и налага като символ на надеждност и сигурност, като материално олицетворение на най-добрите инженерни постижения на източноевропейската автомобилна промишленост.
Създадена е като Uhri Imre Kovács – és Kocsigyártó Üzeme през 1895г. като работилница за файтони. През 1920-те години започва производство на автобусни каросерии, по-късно произвежда автобуси.
През 1949 г. работилницата за автомобили е национализирана и слята с авиационния производител Икарус, чието име приема новото обединено предприятие.
Икарус бързо се налага като един от основните производители на автобуси в Източния блок. Като член на СИВ, Унгария се специализира в производството на автобуси и става един от най-големите производители на автобуси в света.
През 1955 – 56 с новите модели Ikarus 620 и 630 международните продажби се увеличават и са насочени към страните от Източна Европа, Китай и Египет.
През 1962 г. Икарус е избран за основен производител на автобуси в рамките на СИВ. С оглед на разширяващото се производство, през същата година влиза в експлоатация нов завод в град Секешфехервар. През 1963 г. е представен съчлененият модел градски автобус „Ikarus 180“, който е призван да задоволи нуждите на бързо разрастващите се градове в страните от социалистическия лагер. От средата на 60-те години до 1973 г. този модел и неговият единичен вариант „Ikarus 556“ се изнасят в големи количества в СССР, ГДР, България и Румъния.
Нов етап в развитието на предприятието започва през 1967 г., когато е представен нов концептуален модел туристически автобус – „Ikarus 250“. Притежаващ съвременен дизайн, новият модел печели няколко награди на международни конкурси.
„Ikarus 250“ се превръща в „баща“ на цяло семейство модели с различно предназначение и унифициран дизайн.
През 1971 г. на базата на този модел са представени новите градски автобуси „Ikarus 260“ и „Ikarus 280“, които са наследници на моделите 556 и 180.
През 1973 г. започва серийното им производство и износа за страните от СИВ, както и някои несоциалистически страни като Перу, Тунис, Венецуела, Турция, Гърция и др.
През 1977 г. се появява и модел „Ikarus 286“, предназначен за американския и канадския пазар. „Ikarus 286“ се произвежда през 80-те години съвместно с американския и канадския производители, съответно „Crown“ и „Orion“, които монтират двигателя и вътрешното обзавеждане на салона.
Краят на 70-те години е времето, когато Икарус въвежда практиката на окончателно сглобяване на готови машинокомплекти в някои от държавите, където изнася продукцията си. Такива са Ирак, Ангола и Либия.
За тези страни с тропически климат Икарус разработва редица модели с различно предназначение и капацитет, като повечето от тях се снабдяват с агрегати на западни производители, с установени традиции в съответната държава.
Съществува и практиката на изготвяне само на каросерии, пригодени за монтиране на шасита „Renault“, „Mercedes“ и др. Редица модели се появяват и във варианти с десен волан за държави като Мозамбик и Танзания.
През 80-те години Икарус разработва нови унифицирани като дизайн серии градски и междуградски автобуси съответно „400“ и „300“. Създават се новите модели с понижен под и задно разположение на двигателя „410“, „415“, „435“ и др. Същевременно се появява богата гама от високоподови туристически автобуси.
Въпреки сериозните постижения в разработването на нови модели при Икарус, настъпват икономически проблеми през 80-те години в социалистическия блок.
И не могат да бъдат въведени новите модели в серийно производство.
За сметка на което продължава масовата продукция на остарелите вече модели от серията „200“.
Така Икарус посреща икономическите и политическите промени от края на 80-те години със значителни дългове от страна на СССР, които предизвикват и началото на упадъка на фирмата.
Сигурните дотогава пазари на Източна Европа се свиват драстично. Фирмата е раздържавена. Епизодично се произвеждат малки серии автобуси за Турция, Иран, Тайван, Полша, Швеция, Норвегия, Великобритания, Нова Зеландия, САЩ и Канада.
В Тунис започва сглобяването на модела „283“ със специфичен дизайн на каросерията. През 90-те години и първите години на XXI век Русия продължава да бъде основен клиент на Икарус, като се сключват и няколко договора за сглобяване на автобуси по готови машинокомплекти на територията на Русия.
От 1999 г. компанията собственост наИкарус, френско-италиански холдинг, който разполага със значителни мощности в цяла Европа.
На Икарус новите собственици отреждат производството на малки и средни автобуси. Фирмата, значително намалила обема на продукцията си, се съсредоточава в производството на моделите „Е13“, „Е14“, Е15″, „Е91“, купувани главно от клиенти от Унгария и скандинавските страни.
На 11 декември 2007 г. от завода в Секешфехервар излизат последните три автобуса на вече над стогодишния автобусопроизводител, който прекратява дейността си.
След няколко безуспешни опита да се откупят акциите и правата над марката, през 2010г. осемнадесет от многобройните малки унгарски автобусопроизводители обявяват, че купуват марката.
И започват да произвеждат моделите на фирма „ARC“ под марката „Ikarus“. Така се появяват моделите „V134“, „V187“, „E127“, „E134“.
