Парламентарната комисия по енергетика прие на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата. С промените страната поема нови ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове.
Европейски директиви и национални цели
Основната цел на закона е постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии до 2050 г. Новите мерки транспонират европейски директиви и регламенти. България ще се включи по-активно в борбата с климатичните промени, като изпълни задълженията по Парижкото споразумение.
Една от ключовите промени е включването на морския транспорт в системата на ЕС за търговия с емисии. Също така се въвеждат задължителни годишни намаления на парниковите газове през периода 2021–2030 г. Тези мерки ще засегнат енергетиката, индустрията и транспорта. Те стимулират преход към нисковъглеродна икономика и устойчиво развитие.
Финансиране и практически мерки
По време на заседанието беше прието предложение за увеличение на приходите в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) с 1% от 1 август 2026 г. Средствата ще финансират повече проекти за чист въздух, вода и почви.
Енергийният министър Жечо Станков и депутати от БСП-Обединена левица коментираха, че законът показва реална ангажираност към опазване на околната среда. Той осигурява ясна пътна карта за зелена политика и устойчиво развитие.
Заключение: Промените в закона поставят България на траектория към климатична устойчивост. Те дават ясни цели и механизми за бъдещето на енергетиката и екологията в страната.
България по пътя към климатична неутралност: промени в Закона за ограничаване изменението на климата
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
