Не една и две войни са печели или губени, заради малка и незначителна грешка. Предателство, страх и неуместна заповед, каквото и да е, такова действия е тънката граница между победата и загубата, живота и смъртта.
В поход срещу османците
Точно такова събитие се случва през 1788 година. Историята сблъсква една срещу друга две силни армии. Австрийската армия брани честта на християните срещу поредните нашествия на османците в Европа.
Австрийският император Йосиф II се отзовава на призива на руската императрица Екатерина Велика и двете велики сили, Русия и Австрия обявяват война на Османската иперия. На призива за освобождение от османците се отзовават както австрийци, така и сърби, бошняци, хървати, немци, молдовци, румънци, а също и италиански части от Ломбардия.
Обединените сили на християнските части са близо 100 000 души. Внушителна за времето си армия, която прави лагера си в град Карансебеш, Румъния.
Ракия
Както предполага военната стратегия, християните изпращат разузнавателен отряд от хусари. Но вместо турски военен лагер, отряда попада на цигански катун.
След като се убедили, че наблизо няма вражеска опасност, хусарите се успокояват и започват търговия с циганите. Дори ги черпят и с немска ракия, т.н шнапс и започва веселието.
Постепенно се смрачава и от циганския лагер се чуват шумове, викове и музика. Към веселбата се опитват да се присъединят и неколцина австрийски войници. Но хусарите не искат да делят новата си придобивка с никой.
Започна кавга, която прераства в скандал, а за да е пълна бъркотията един австриец стрелял. Изведнъж някой от войниците извиква “турците идват”, а в настъпилата паника войниците се втурват обратно към лагера.
Но фитилът на съмнението е вече запален. В лагера настъпва невъобразима суматоха. Навсякъде тичат подплашени коне, блъсканица, а за капак картечарите откриват “приятелски” огън срещу идващите австрийски войници, мислейки ги за атакуващи турски отряд.
В допълнение всяка армия е със своята униформа, което прави разпознаването трудно, допълнително никой не знае езика на съюзниците си, а и всеки стреля в различна посока.
За капак офицерите, които трябва да внесат ред са немци и викат “спрете”, а за незнаещите немски се струват, че чуват думите “Аллах”, което усилва напрежението и объркването.
Този инцидент принуждава австрийския император Йосиф II да изтегли войската си. След няколко дни пристигат и самият враг, който остава изненадан от разразилата се битка.
Без защита от християнски войски, пътят на османските войски е открит и те безпроблемно превземат Карансебеш.
