Знаменосецът на Априлското въстание


Учебниците по история са пълни с герои, посветили живота и делото си единствено са видят българският народ освободен. В тези, същите учебници на заден план остават майките и сестрите възпитали ги в любов към родната земя. Някои от тях стигат дори по-далеч.

Първата за която ще говорим е Райна Попгеоргиева Футекова – Дипчева е родена като Райкя на 18 януари 1856г. в Панагюрище. Баща й е свещеника Георги Футеков я изпраща да учи в старозагорското петокласно училище. Завърнала се в Панагюрище тя става учителка и създава женски ръкоделни дружества , да събира девойките, които обичат да бродират и плетят, да си разменят книжки.

Ана Козинарова – „орлицата“ от Клисура
Оттам, от училището, веднъж я привикали видните панагюрци, събрани в една къща на тайно събрание. Тя смятала, че се обсъжда нещо за училището, но всъщност се оказало, че от нея се иска да ушие знаме за готвеното предстоящо въстание.

Била стъписана и като истинска щерка отвърнала: „Не съм питала татко…“. Присъстващите обаче настоявали за отговор веднага. Според някои свидетелства Бенковски й се сопнал, дори показал пищова си, като й намекнал да не се инати, щото лошо я чака. Тя се съгласила. В онези дни, какво ли се е случоли вкъщи, когато е разказала за случилото се? Вероятно майка й се е разплакала, а баща й въздънал тежко умислен и питайки се навярно „каква работа имало младо девойче с мъжките бунтове“.Но вече думата била дадена и връщане назад нямало.

По-късно Захари Стоянов пише как Райна била определена за байрактар в последния момент лично от Бенковски в деня на освещаването на знамето – 22 април. Райна присъствала на церомонията единствено поради факта, че знамето било завършено през нощта като били добавени последните пискюли. Това е и причината да не е била облечена с подходящи дрехи за кон. Всъщност, тя не е умеела и да язди, поради което двама души водят нейния черен жребец, докато тя седнала по дамски на една страна държала знамето в ръцете си.

Когато османците, вече след сраженията, блъскат по портата им, бащата на Райна, свещеникът излиза в опит да ги омилостиви. Те го убиват пред очите на семейството, които надничат иззад пердетата. Майката заедно с Райна и малкия й брат избягват в комшиите през комшулука. Цял месец байрактарката се крие и гладува, докато накрая я откриват и арестуват.

Битката при Анхиало ( Из ВЕЛИКИТЕ БИТКИ на БЪЛГАРИТЕ през СРЕДНОВЕКОВИЕТО)

Още в Панагюрище е подложена на всякакви възможни изтезания, в това число многократно изнасилвана от четирима заптиета пред погледите на шест от нейните приятелки. В Пазарджик изтезанията и изнасилвания продължават. В Пловдив униженията не спират. Дори напротив. Изнасилвали я по седем заптиета наведнъж, провесли я с главата надолу в реката. Оковавана и изцяло гола е изкарвана из улиците на града, където била замеряна с камъни и развалени плодове от туркините.

Райна Попгеоргиева много грешно е наричана Княгиня. Това нейно прозвище е подигравателно към нея. Много малко знаят, че „Княгиня“ и е дадено от османците, които след като я изкарват гола из улиците на Пловдив и дават едно парцеливо знаме да вее, а в това време те започвали с подигравателни викове, псувни и бой. Подигравателно я карат да развяват знамето като „Княгиня“.

От там тя остава в историята именно с това прозвище, но то всъщност се е родило от една подигравка, от един позор спрямо нейната чест и достойнство, а това е едно голямо оскверняване на нейната личност. Нейните съвременници са знаели за този позорен прякор. Това го разбираме като се върнем малко назад в историята и като прочетем малко от българските архиви и спомени на съвременници. Тогава ще разберем ще разберем как хората са описвали как Райна се е срамувала от този прякор използван дори някои от нейните съвременници.

Месеци наред е преживявала на хляб и вода в турските затвори и ежедневно е била бита и малтретирана, Здравият дух на революционерката не е пречупен. След материал на американския журналист Джанюариъс Макгахан описващ историята й европейски дипломати се намесват и тя е освободена. Отново с тяхна помощ е изпратена в Москва. Завръща се в България като завършила акушерка.

След завръщането си се омъжва за Васил Дипчев – кмет на Панагюрище. Райна Дипчева ражда петима синове и осиновяват дъщеря. Васил Дипчев желаел много дъщеря, но така това не се осъществява. Райна може би е смятала, че е оставила побоищата и тегобите от турските затвори в миналото, но й съпругат й започнал да я малтретира физически. Рано-рано починал и я оставил сама в София да си гледа челядта. Започнала да работи като акушерка.

Знае се, че в последните й години я обгрижвала Венета Ботева – и тя, жена с труден живот.

Смъртта, може би милостиво я прибира едва на 61г., за да не види какво се случва със синовете й. Изучила ги вув военни училища, защото нямала пари за друго. Станали царски офицери – уважавани, награждавани и известни. За съжаление, след деветосептемврийския преврат са съдени, интернирани, пращани по лагери и дори по затвори.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.