На 20 април честваме 148 години от Априлското въстание, това е преломен момент по пътя за освобождаване на България от турско робство.
Всичко започва на 14 април, (стар стил) през 1876 г., когато на събрание в местността Оборище се взима решение за всенародно въстание.
Организатори на въстанието са Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов, Тодор Каблешков, Васил Петлешков, Павел Бобеков и др.
На 20 април Каблешков обявява въстанието, след като превзема конака в Копривщица. Известно е, че в този ден църковните камбани забили, а от всички улици на града заприиждали въстаници, облечени с униформи.
Знаменосецът на Априлското въстание
След като превзема на Копривщица, Тодор Каблешков пише известното „Кърваво писмо“. С него той уведомява въстанниците в Панагюрище, че въстанието е започнало.
В отговор Панагюрище въстава още същия ден след обяд. Властта там преминала в ръцете на военен съвет или Българско привременно правителство. На чело на това правителство застава Павел Бобеков.
На 22 април тържествено освещават знамето на въстанието, изработено от учителката Райна Попгеоргиева.
След близо месец Априлското въстание е потопено в кръв. Загиват над 30 хил. души.
Едно от най-кървавите събития е Баташкото клане, където около 5000 жители са били избити от турската власт.
Но животът на загиналите не е погубен напразно. Тяхната саможертва привлича световното внимание.
Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.
Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. руската държава обявява война на турската империя. Тази война слага край на робството в България на 3-ти март, 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор.
