На 14 февруари 1994 г. Желю Желев подписа Рамковия документ на Партньорство за мир и България се присъедини към създадената месец по-рано програма на НАТО…
В началото на 1997 г. по предложение на новоизбрания президент Петър Стоянов служебното правителство на Стефан Софиянски реши България да се кандидатира за пълноправен член на НАТО.
На 28 март 2000 г. със 189 гласа „за“, три „против“ и нито един „въздържал се“ Народното събрание прие решение относно подкрепата на позицията на правителството на България по глава 27 „Обща външна политика и политика на сигурност“ за присъединяване на страната към ЕС.
Народното събрание реши, че приема позицията за преговори на правителството по глава 27. Сред ключовите елементи на позицията е, че наред с интеграцията в ЕС България се стреми активно към членство в НАТО и ЗЕС.
През май 2000 г. България, заедно с останалите кандидатки за НАТО от Източна Европа, в декларация отправи искането си да получи покана в алианса през 2002 г.
На 21 ноември 2002 година България е поканена да започне разговори за присъединяване към НАТО.
Народното събрание гласува ратификацията на Северноатлантическия договор; законът е публикуван и в Държавен вестник.
На 26 март 2003 г. постоянните представители на страните-членки подписаха в Брюксел протокол за присъединяването на България. Документът е допълнение към Северноатлантическия договор, което позволява присъединяването на България и разширява териториалния обхват на действието на договора.
На 5 февруари 2004 г. Министерският съвет реши да предложи на Народното събрание да ратифицира Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.
На 1 март 2004 г. генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер отправи официална покана от името на страните-членки към България да се присъедини към Северноатлантическия договор.
На 18 март 2004 г. Народното събрание гласува днес ратификацията на Северноатлантическия договор с 226 гласа „за“ и четири „против“. Законът беше публикуван и в Държавен вестник, с което той влиза в сила.
