Добре дошли в аптека „Георге Хотарану“. Това е най-старата румънска аптека и е кръстена на едноименни фармацевт.
Тя е построена през 1925 година и до днес е запазила автентичния си вид.
Само преди няколко години това място беше закупено от Съюза на фармацевтите за 850 000 евро, а скоро ще бъде превърната в Музей на фармацията.
Тук интериорът ще бъде напълно запазен, като голяма част от оригиналните мебели и дори фармацевтичнто оборудване са по специална поръчка от Виена.
По рафтовете посетителите на бъдещия музей ще имат възможност да видят множество епруветки и керамични контейнери.
Кураторът от Общинския музей в Букурещ, д-р Елена Гаврила обяснява, че в миналото аптекарите са изплолзвали дестилатор и са приготвяли лекарствата ръчно.
През онези години тепърва в Букурещ започва да се развива медицината, а букурещяни са получавали ценни съвети именно в аптеките как и по какъв начин да лекуват и поддържат здравето си.
През онези години повечето лекарства са били достъпни в дрогериите, затова и хората поръчвали лекарства със съмнителни качества, само, защото са ги видяли във вестника.
И в онези години добрата реклама върши работа, особен ако е препоръчано от някой „лечител“, лекарството бързо става търсено, обещавайки лечение на широк спектър заболявания.
Сред тях са тонизиращи напитки, лечебни прахове, сиропи за жизненост, мехлеми и еликсири, които обещавали решения за почти всичко – от главоболие до храносмилателни проблеми, от бронхит до туберкулоза или от цистит до гонорея и сифилис.
Интересното е, че сред множеството разпространени лекарства са тези за венерически болести като известните хапчета „Santal de Midy“ и инжекцията “Matico de la Grimault & Cie”.
Те са често поръчвани и идват направо от Париж, за да може Букурещ в онези времена да се справи с пандемията от сифилис и други венерически болести през през втората половина на XIX век.
Формите и декоративните елементи на козметичните съдове отразявали стила и естетиката на епохата. Духът на времето отразява и самата сграда на музея – някогашен дворец.
Той се появява през първата половина на XIX век, когато градският пейзаж на Букурещ бил смесица от скромни и бедни къщи и богати сгради, резиденции на елита, разпръснати по маршрута на изкривени пътища, покрити с плътни слоеве прах или кал.
Течни препарати, прахове, хапчета и кремове се съхранявали и продавали в контейнери от стъкло, керамика или порцелан.
Върху тях се залепят парчета хартия, които давали информация за съдържанието и употребата.
Въпреки че повечето етикети не са оцелели с времето, някои опаковки са били отпечатани с името на производителя.
В миналото се предлагали лекарства, които потискали кашлицата и лекували туберкулоза, сред които “Morrhuol Créosoté” – рибено масло от черен дроб на треска, разпространено в края на XIX век в Европа и Америка, или препарати като “Lebens Essenz” (Есенция на живота) за проблеми на храносмилателния тракт.
Сградата е издигната по нареждане на пощальона Костаке Шуцу, който заемал важна позиция в администрацията още на 21-годишна възраст.
След смъртта му, дворецът официално влиза във владение на сина му Григоре и неговата съпруга Ирина, дъщеря на известен банкер.
Това е и времето, в което отбрани гости започват да пристигат в елегантни файтони и карети, да спират под стъклената козирка на главния вход, да изкачват монументалното стълбище във фоайето и да се оглеждат в огледалото, донесено от Мурано, преди да се потопят в танцовите вечери, организирани от Григоре и Ирина Шуцу..
