„Никой не е по-голям от хляба!” – тази стара наша поговорка ясно показва какво е отношението на народа ни към хляба. Той, хлябът, не се възприема само като храна, а като нещо много по-свято. Съществуват писмени сведения, че хлябът и виното от прастари времена са били на почит по нашите земи. Още в античността тук се е месил хляб, който след изпичането си е ставал двоен.
Самият Херодот оставал удивен от факта, че траките познавали квасения хляб, който винаги удвоявал размера си. Дори царете са гощавали гостите си с хляб и вино.
За култ към хляба говорят и откритите миниатюрни питки от глина, закопани до къщите. А когато хората са принасяли в жертва към боговете от първите си плодове, те са ги поставяли не къде да е, а в пшеничена слама.
Хлябът е безкръвната жертва, която винаги присъства в ритуалите на българина. Той е съставен от житото, което е продукт на намесата на човека, продукт на цивилизацията.
Освен това, за да получим хляб, ние го подлагаме на допълнителна обработка: първо се смила брашното, пресява се през ситото, меси се, пече се… всички тези дейности са дейности са облагородяващи и показват как човекът е надскочил дивото, а всяко едно такова действие се счита за свещено.
Затова и хлябът е двойно по-свещен. Старите българи са спазвали стрикно основните неписани закони, отнасящи се за хляба: „Хляб не се хвърля на мръсно място”, „Хляб не се дава в потайна доба” .
История и символика на цветовете на българския трибагреник
За да стане хлябът ви вид за консумация, той преминава през друго важно и сакрално място – огнището – центърът на дома,, олтаър на хляба.
Когато се роди дете или има друг важен празник в къщата, винаги се меси хляб. Според езиковедите на бохарски /древно тракийски/ „меся” означава „раждам”.
Това значение преминава по-късно в египетски. „Mes“ на египетски е със значение на „рожба” и е свързано именно с концепцията за раждане.
Квасеният хляб вероятно се е използвам само при важни случаи.
За направата ми е било нужно качествено брашно и време да втаса, което значи, че не се е ползвал в ежедневието. Всеки детайл в приготвянето на хляба има значение.
Когато са използвали квас за набъбване, хората са влагали значение и пожелание за умножаване на добрините. На Нова Година винаги се е замесвал нов хляб с нов квас, по възможност от младо момиче.
А, традицията младоженците да се захранват с хляб при венчавката, я спазваме и до днес. Дори в църковното причастие хлябът е свещен – той е символ на тялото Божие и единението с Христа.
Преклонението пред хляба у българите е древно и много преди християнството. И днес при някои ритуали, посрещаме гостите с хляб и сол, макар вече да не знаем със сигурност какво е значението на това.
Старите българи са вярвали, че вътре в дома им и всичко свое е чисто, свято. Когато идва външен човек, той е чужд и може да навреди, да омърси. Затова ритуално бива пречистван с хляб и сол и едва тогава е допускан вътре, в свещения свят на стопанина.
Има документирани сведения от средновековни пътешественици, че българите излизали и посрещали пришълците още извън пределите на селото като им поднасяли хляб и сол и едва тогава ги пускали да влязат вътре.
На просяк и циганин хляб не се дава през вратата, а през прозореца. Така се опазвал входът към вътрешното от оскверняване от непознатото.
Хлябът освен при раждане, играе важна роля и при смъртта. При смърт се вари жито, което е необработен хляб. То е символ на отвъдното и на въскресението. Житното зърно е семето, от което се раждат житните класове – СЕМЕ-йството.
Семена от жито се засяват на нов гроб, хвърлят се и по младоженсците за здраве и плодовитост. Ритуалите за древните българи са смесени. Те преминават плавно от живота към смъртта и обратно.
Всеки празник си има свой собствен хляб, със специфична орнаментика и форма. Хлябовете са разнообразни. За Коледа жените месят колачета, които са символ на Слънцето, а името им значи „кръг”, „колело”.
Питата за Нова Година е най-богато украсена. Там се нарича всичко, което искат стопаните през новата година. Новогодишната пита се нарича Боговица – защото всяка година българинът подновява отношенията си с Бога.
Освен слънца и пилци, житни класове и плодове, задължителен орнамент е кучето пастир с гега или три кучета. Вярвало се е, че кучетата е пазач между световете и може свободно да преминава в измеренията, без да го хване магия.
В тази пита задължително се слагат късмети, но най-големият късмет е да имаш къс от общия хляб, да си част от рода и едине със семейството.
Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Баницата – много специфичен и традиционен вид хляб у нас не случайно се прави вита. Завиването е символ на безкрая на вселената, символ, който виждаме и в хорото. Този безкрай напомня, че всичко е преходно и повторяемо.
Българинът много умело е вплел старите си вярвания в християнските обичаи.
Великден е времето, когато честваме Възкресението – победата над смъртта, над земното и ограниченото. И съвсем не случайно на християнския празник Великден българинът от прастари времена меси козунак, обреден хляб, който сплита на плитка.
А сплитането на плитка с отворен край е древен тракийски символ на вечността.
