Поредица, която не се забравя – дори при амнезия. Когато попаднеш на книга, която не само те държи в напрежение, но и ти поднася нови знания. Усещането е като да откриеш таен проход в познат лабиринт. Такава е поредицата на Джей Ди Баркър за сериен убиец с кодовото име У4М – убиецът „Четирите маймуни“. Започва с романа „Четвъртата маймуна“, продължава с „И пета ще умре“ и завършва с „Шестото покварено дете“. История, пропита с психологическо напрежение, морални дилеми и шокиращи разкрития.
Главният герой, детектив Сам Портър, се изправя пред един от най-загадъчните серийни убийци в съвременната литература. Престъпник, чиято мотивация произтича от детска травма и извратено чувство за справедливост. Убиецът оставя улики, вдъхновени от японската символика на трите маймуни: не виждай злото, не чувай злото, не говори злото . А той самият се е превърнал в „четвъртата“, която не върши зло… а го наказва. Или поне така си въобразява.
Във втората книга, „И пета ще умре“, детектив Портър, който в миналото е оцелял след огнестрелна рана в главата. Куршумът не достига мозъка, но последиците се оказват неочаквани. Той започва да изпитва флуидна избирателна ретроградна амнезия. Това състояние – едновременно интригуващо и смущаващо – е измислено като термин в романа. Но почива върху реални неврологични феномени.
Флуидна избирателна ретроградна амнезия
Терминът не съществува в медицинската практика, но звучи правдоподобно, защото съчетава три реални понятия:
- Ретроградна амнезия – загуба на спомени за събития преди травмата;
- Избирателна амнезия – загуба само на определени спомени (често несъзнателно „избрани“ от психиката);
- Флуидна – тук използвана метафорично, обозначаваща променлив, нестабилен характер на паметта. В случая на Портър – понякога знае, че Джими Картър е бил президент, но не си спомня нищо повече за него.
Тази частична, течна загуба на знания, която се връща или отдалечава без предсказуемост, е не само драматичен сюжетен инструмент. Също и напомняне за крехкостта на това, което приемаме за даденост – спомените, фактите, връзките между нещата.
Флуидна интелигентност
Докато четях и се опитвах да проумея значението на термина от романа, открих, че съществува нещо, наречено флуидна интелигентност. Това е способността ни да разсъждаваме, да решаваме проблеми, да откриваме закономерности – без опора на вече усвоено знание. За разлика от кристализираната интелигентност (която се базира на натрупания опит). Флуидната е тази, която ни помага да се адаптираме, да мислим абстрактно, да учим нови неща.
Колко иронично или може би прекрасно, че четейки за загуба на памет и нестабилна когнитивна функция, аз самата научих нещо ново. Именно чрез книгите развиваме своята флуидна интелигентност. Не за да запаметим имена и дати, а за да разширим границите на разбирането си. Дори когато нещо се изплъзва, остават въпросите. А с тях – търсенето.
Като читател, обичам когато авторите ме въвличат не само в действието, но и в мисловен процес. Обичам да срещам термини, които не разбирам напълно – защото това е покана. Покана да ровя, да откривам, да свързвам точки. Да търся отговори и, нерядко, да си създам още повече въпроси.
„Флуидна избирателна ретроградна амнезия“ може и да не е част от реалната медицина, но е прозорец към онези тъмни кътчета на съзнанието, които литературата не се страхува да осветли. Именно затова обичам подобни книги – те не само разказват история, те те карат да мислиш. И понякога – да преосмисляш себе си.
Вместо послеслов:
Джей Ди Баркър не просто създава криминален пъзел. Той рисува портрет на един ум, който се бори със себе си, със сенките си, със загубата на спомени – и въпреки това, не спира да търси истината. А за нас, читателите, остава удоволствието да вървим по тази нишка, която води не само към разгадаване на убиец, но и към разгадаване на човешката същност.
🖋️ Автор: Алис Бел
Флуидна избирателна ретроградна амнезия
Поредица, която не се забравя – дори при амнезия
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
