Нуждата от изчислителна мощ за изкуствения интелект ще постави под заплаха енергийната сигурност на Европа.
Според проучване на консултанската фирма McKinsey, изчислителните данни на стария континент ще имат над три пъти повече нужда от сегашните нива.
Очаква се до 2030 година да се ускори разработката на нови технологии, а за това трябва и повече изчислителна мощ.
От McKinsey споменават и конкретни цифри. Става въпрос за нужда от 150 тераватчаса до 2030 г. спрямо днешните 62 тераватчаса.
За сравнение производството на електроенергия в България е около 50 тераватчаса годишно.
Това означава, че изкуственият интелект ще представлява около 5% от общото потребление на енергия в Европа от сегашните около 2% днес.
Влияние върху климата
Но наред с облагите, който носи ИИ, това ще застраши климата.
Усилията на страните от ЕС да намалят въглеродните емисии в следващия половин век може да не пожънат успех.
Според авторите на проекта, трябва да бъдат намерени възобновяеми източници на енергия.
Ако ли не и в бъдеще, както и сега, центровете за данни ще разчитат на изкопаемите горива. Нарастващото търсене на чиста електроенергия обаче носи значителни предизвикателства.
От McKinsey посочват, че за успеха на всеки ИИ трябва и квалифицирани работници. А такива поне към момента трудно се намират.
Проучването заключава, че допълнителното търсене на зелена електроенергия изисква огромни инвестиции във възобновяеми енергийни източници.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук. Групата ни за любопитни новини във Фейсбук. Или ни последвайте в Telegram
Изкуственият интелект ще утрои до 2030 г нуждата на Европа от електроенергия
