Не сме „центърът“ – дори във времето: как работи Аргументът за Съдния ден

Откакто гледаме към Космоса, научихме две прости истини: не сме в центъра на нищо – нито на Вселената, нито на Галактиката, нито дори на Слънчевата система. Оттук идват два принципа:

• Коперников принцип: не заемаме специално място. Това, което виждаме тук и сега, е типично и за други места/моменти.

• Антропен принцип: виждаме Вселената такава, че позволява нашето съществуване (иначе нямаше да има кой да я наблюдава).

Идеята е смела: ако не сме специални в пространството, защо да сме специални и във времето?

От принцип към формула: „катастрофата на Картър“ (известна като Аргумент за Съдния ден)

Астрофизикът Brandon Carter предлага да мислим за себе си като случайни наблюдатели в хода на едно явление (например – човешката история). Не в началото, не в края – някъде по средата.

По-късно J. Richard Gott го превръща в проста сметка. Ако едно явление е започнало в момент t_begin и ще свърши в t_end, а ние сме „сега“ в t_now (без нищо специално в този момент), тогава е разумно да очакваме:

бъдещето ≈ миналото

По-точно, с 50% „доверие“:
(1/3) × миналото < бъдещето < 3 × миналото
С 95% „доверие“ границите са по-широки:
(1/39) × миналото < бъдещето < 39 × миналото

Не е магия, а логика: ако не сме „привилегирован“ момент, шансът да сме точно в първите или последните 5% е малък.

Как изглежда това на практика

• Берлинската стена (1969 г.) – тогава е била на 8 години. Формулата дава диапазон от още ~2 до ~312 години. Падна след 20 – в рамките.

• Стоунхендж – съществува ~3900 години и още стои. Отново в рамките на предсказанието.

„Съдният ден“ за човечеството (защо звучи страшно, а всъщност е статистика)

Гот прилага идеята към общия брой хора, които ще се родят някога. Ако досега са живели ~100 млрд., а не сме „специални“ във времето, то броят на бъдещите раждания вероятно е от същия порядък (в рамките на горните множители). Това води до широк интервал – от милиарди до трилиони бъдещи раждания.

Важно: това не е пророчество кога „свършваме“. Това е вероятностна оценка, чувствителна към реални фактори – медицина, раждаемост, войни, технологии, дори „сливане с машините“.

Къде е уловката (допускания и възражения)

1. „Ние не сме специални“ – смел допуск. Може да сме в необичаен период (пик на населението, технологичен преход и т.н.).

2. Определение на явлението– кое точно броим: хомо сапиенс, пост-хуманни форми, колонизация на други планети?

3. Избор на „наблюдател“– броим хора, раждания, „наблюдател-години“? Различните избори изместват резултата.

4. Не отчита причинност– формулата не знае нищо за ваксини, фюжън, климат, ядрени рискове – а те променят бъдещето.

Накратко: това е рамка за скромност, не инструмент за паника.