Мистерията около смъртта на Рудолф Дизел


Думата „дизел“ се използва навсякъде по планетата днес. Тя представлява нещо силно и вдъхновяващо. На кого го дължим?

Както е написал Толстой, „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по свой собствен начин.“

Бащата на Рудолф Дизел е германец по произход и е работил като книговезец, имал собствена малка работилница в Париж и бил смятан за добър майстор. В едно голямо и сплотено семейство всеки имал свои отговорности, а Дизел помагал на баща си в работата му. Малкият Рудолф бил много любознателен и упорит в работата си, винаги докарвал всичко до край. Обичал музиката и самият свирел добре, знаел немски, английски и френски.

Животът на Дизел тече спокойно и безопасно до 1871 г., когато обаче избухва френско-пруската война, омразата към германците във Франция достига предела си и бащата решил да замине със семейството си в Англия.

Животът на емигрантите в Англия бил тежък, работата тежка. Семейният съвет решава да изпрати Рудолф в Германия при роднини. Тринадесетгодишният Рудолф, разчитал само на себе си и изобретателността си. В Германия завършва училище и се записва в Политехническия институт.

Идеята за разработване на високоефективен двигател за първи път се ражда у Дизел, когато той е бил още студент и слуша лекции. След като става инженер, Дизел посвещава цялото си свободно време на изобретението си. И накрая дългите и болезнени търсения се увенчават с успех. През 1892 г. патентова изобретения от него двигател с вътрешно горене.

дизел двигателДизеловият двигател бил четиритактов. Изобретателят определя, че КПД на двигателят с вътрешно горене се увеличава с повишаването на степента на компресия на сместа за горене. Но не можело да използваш много горивна смес, защото тогава налягането и температурата ще се вдигнат и тя автоматично ще се запали. И Дизел решава да компресира чист въздух, а не горяща смес. Към края на компресията на въздуха в цилиндъра постепенно се инжектира течно гориво под високо налягане. Температурата на сгъстения въздух достига 600-650 градуса, горивото се самозапалва. След изравняване на налягането в цилиндъра с външното, остатъчните изгорели газове биват изтласкани от движението на буталото. Така Дизел успява значително да вдигне КПД на двигателя. Освен това тук нямало нужда от запалителна система, вместо карбуратор имало горивна помпа.

През 1898 г. в Русия започват да се строят дизелови двигатели в завода в Санкт Петербург. През 1903 г. по вода е пуснат нефтен шлеп „Вандал“, а през 1904 г. Първият в света круизен кораб „Сармат“ плава по Волга. Карали са ги дизелови двигатели, които заменят парните котли.

Двигателят му с вътрешно горене намерил всички нови приложения. Много държави са канили изобретателя.

Последният ден, в който е видян жив, остава мистерия – 29 септември 1913 г.

Същата вечер есенното слънце вече залязвало, когато параходът „Дрезден“ заминава от Антверпен, Белгия и се отправя към Лондон. От морето духнало хладен вятър и затова никой не остава на палубата. Трима солидни мъже се отправят към ресторанта. Единият от тях е индустриалецът Георг Кареле, другият е дизайнера Алфред Лукман. Историята е запазила имената на тези двама господа само защото Рудолф Дизел е бил с тях на този ден.

Странно, но по някаква причина той е един от пътниците, които не са вписани в списъка на пътуващите. Името му  вече е добре известно в Европа откакто патентова несравнимото си изобретение през 1893 г. В ресторанта тримата мъже разговорят „за всичко“, за политиката, за обтегнати международни отношения. Рудолф Дизел бил в добро настроение. Около десет вечерта тръгва към каютата си. По пътя среща един стюард и го моли да го събуди в 7:30 сутринта.

Вече в кабината изобретателят изважда пижамата си и я слага върху леглото, оставя джобния си часовник на нощното шкафче, за да му е удобно да наблюдава времето. Това е всичко, което е известно. Никой никога не е разбрал какво е направил Дизел след това… Знае се само, че в определеното време стюардът напразно е почукал на вратата. Когато отворил каютата видял недокоснатата пижама и часовника му.

Малко по-късно наметалото и шапката на изобретателя са намерени на палубата. Параходът веднага вдигнал тревога, а капитанът разпитал членовете на екипажа, които са били нощна смяна, но нищо не било открито. Събеседниците на изобретателя са успели да кажат само, че предната вечер не са забелязали нищо подозрително в поведението му.

Останките на Рудолф Дизел са открити в морето две седмици по-късно от холандски моряци. Трупът се е разложил във водата до такава степен, че дори не посмели да го извадят. Но дали е изобретателя? За това свидетелствали намерените лични вещи, които по-късно били разпознати от сина на Дизел.

Забележително е, че година по-рано инженерът е щял да отплава с Титаник за Америка, но нямал късмет всички билети били разпродадени, затова се наложило да потегли на друг кораб. Но явно е невъзможно да избягаш от съдбата си.

Смъртта на Рудолф Дизел става сензация. Пресата се опитва да разреши случая, позовавайки се на различни причини – от правдоподобни до напълно нелепи. Според едни това е било инцидент – изобретателят е излязъл да диша въздух на палубата през нощта, където е получил инфаркт и е паднал зад борда. Но докторът на Дизел казва, че е имал здраво сърце.

Според друга версия – инженерът не е бил напълно трезвен. Всички, които са го познавали обаче казват че, Дизел не пиел алкохол. Освен това парапетът на кораба бил толкова висок, че просто е невъзможно случайно да паднеш зад борда.

Третата версия била самоубийство, но и тя е отхвърлена – изобретението направило Рудолф Дизел богат освен това имал проспериращо семейство и много планове за бъдещето. Освен това, така ли се държи човек, който е решен да направи отчаяна стъпка, защо помолил стюарда да го събуди сутринта? Защо си е приготвил пижамата? Въпроси, които остават без отговор.

Когато по-късно се разбира за целта на пътуването на Дизел до Англия, веднага се появява и друга версия – бил е убит, защото възнамерявал да продаде патента на изобретението си на британците.

Ясно е, че в Германия, подготвяща се за война, това пътуване до Англия не могло да остане незабелязано. Не можело да се позволи решаващо техническо изобретение да попадне в ръцете на потенциални врагове. Американското списание „Ню Йорк Уърлд“ съобщава в директен текст: „Премахването на създателя на фундаментално нов двигател изглежда като изпълнение на присъда за измяна на отечеството. Освен това целта е да се запази тайната на двигателя, необходим за изграждането на подводници.“ Изобретателят бил изхвърлен зад борда, за да не притежава Англия патента.

А година по-късно започва Първата световна война, а мистерията за смъртта на Рудолф Дизел вече не тревожи никого.

Автор, изучавал архивни материали, изследвал всички възможни версии, опитвайки се да отвори завесата на събитията от тази съдбоносна нощ. Неговото заключение – „Изобретателят е „ликвидиран“ от агенти на тайната полиция, упоили са го с хлороформ и са го изхвърлили в морето. Мантията и шапката на палубата трябвало да покажат самоубийство.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.