Мъглата се стелеше над планинската пътека като тежка завеса. Вятърът носеше мирис на влажна земя и изгоряла слама. Сенките на дърветата се извиваха като призраци. Лука вървеше сам, стиснал куфарчето си. Тази вечер усещаше, че съдбата го е избрала за нещо страшно.
Глухият тропот на копита разкъса тишината. Лука се обърна и видя фигура в черно. Лицето ѝ беше скрито под качулка. Конят под ездача изглеждаше като излязъл от огън. Гривата и опашката му пламтяха с жълто-оранжеви езици. Копитата оставяха искри на земята. Очите блещукаха като жар. Това беше Ghost Rider, легендарният Призрачният ездач.
– Времето е настъпило, – прошепна ездачът. – Ти си избран, Лука.
Сърцето на Лука заблъска. Краката му се движеха сами към фигурата. Студен вятър го обви. Тялото му започна да се променя. Първо ръцете му станаха прозрачни. Очите му заблестяха с жарки пламъци. Кожата му се покри с черен въглен.
– Не… – опита се да извика, но гласът му изчезна. Вместо това чу рев на пламъците, които го обгръщаха. Огнените езици танцуваха около ръцете и краката му. Лицето му се превърна в череп, обвит в жив огън. Всеки мускул пулсираше с гореща енергия. Лука вече не беше човек. Той се превръщаше в истински Ghost Rider.
Конят под него се разгоря още повече. Гривата му пламтеше с жар. Копитата оставяха следи от изгоряла земя. С всяка стъпка мъглата се разкъсваше от огнената му аура. Сенките наоколо бяха погълнати от светлината на пламъците. Лука вече бе част от мистична сила, която събираше душите на смъртните.
Първоначално усещането за сила беше примамливо. Лука се чувстваше непобедим. Но скоро започнаха странни промени. Огънят в него растеше всяка нощ. Сенките около него ставаха по-тежки. Гласовете на хората започнаха да се чуват в пламъците. Те шептяха страх и отчаяние.
Селото се събуди на следващата сутрин с мирис на изгоряло дърво. Пътеката към планината изглеждаше празна. Върху асфалта се виждаха черни изгорели следи. Те блестяха като въглени, още топли от мистичния огън.
Нов пътник се приближи към пътеката. Мъглата се сгъсти, тропотът на копита се усили, а пламъците около Лука избухнаха като буря. Пътникът видя Ghost Rider пред себе си. Лицето под качулката беше неговото собствено. Очите горяха с огъня на прокълнатата душа.
Лука осъзна, че вече е безсмъртният пазител на сенките. Всяка следваща жертва беше част от цикъла. Пламъците, които излизаха от него, поглъщаха света и времето. Всеки опит да избяга се оказваше безсмислен. Той беше вечният Огнен ездач – мистичен разказ, пълен с метаморфоза, огън и неочакван край.
С всяка следваща нощ огненият ездач се движеше по пътеките на селото. Оставяше след себе си живи пламъци и сенки, които никой не можеше да забрави. Ехо от неговите пламъци шепнеше за вечната трансформация на човека в мистичния Ghost Rider.
Разказ: Огненият ездач – мистична метаморфоза
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
