Васил Петров е известен като българския Франк Синатра и е един от най-утвърдените и влиятелни джаз и поп изпълнители в България. Притежава красив кадифен глас и изключително изискан музикален вкус, съчетани с прецизна вокална техника и завладяващо артистично присъствие на сцената.
Възпитаник е на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, която завършва успешно в класа на известния композитор и педагог Ангел Заберски – баща. Скоро след това се утвърждава като водещ поп и джаз певец.
През 1992 и 1994 г. Васил Петров е най-продаваният изпълнител в България. Васил Петров реализира разнообразни музикални проекти – от джаз и поп стандарти до симфонични програми, както и авторска музика с автентичен стил. Има редица записи и участия в програмите на Българското национално радио и телевизия.
До момента е издал 14 албума, последният от които е „Love Songs Vol.1“. Сред отличията му са наградите от „Златния Орфей ‘95“ за Хит на годината, Певец на годината и Албум на годината. През 2015 г. получава наградата „Икар“ за съвременна българска музика към албума „ВАСИЛ“.
През декември 2024 г. Васил Петров е удостоен с Почетния знак на Президента на Република България за значимия му принос към развитието и популяризирането на съвременната българска поп и джаз музика. Отличието се връчва и по повод неговата 60-годишнина, както и 30 години творческа кариера.
Джазът е не само неговия жанр, но и начин на живот, който той защитава с класа, глас и неподражаемо присъствие.
„Талантът е решаващият фактор“ — Интервю с Васил Петров за музиката, вярата и силата да останеш себе си
– Публиката Ви обожава, а концертите Ви са впечатляващи. Как си обяснявате това?
– Имам право да благодаря на Бога и на многобройните ми почитатели, които изпълват залите, особено при последните ми концерти. Един от тях е концертът в Зала 1 на НДК, който може да гледате по БНТ на 3 май 2025 г. Благодаря също и на мениджмънта, и на екипите, които работят с мен по тези концерти.
– Аз също обичам да се наслаждавам на гласа Ви, който има прекрасен тембър и се лее като „кафе о ле“. Кога и как открихте дарбата си да пеете?
– Пях още като дете в английската забавачка. Когато бях на шест години, чух една песен, спечелила Евровизия – на „Brotherhood of Man“. Тогава казах на майка ми, че искам да стана певец. За дарбата си започнах да подозирам чак когато започнах да уча в консерваторията.
– С какво помните Вашите майка, баща, баби и дядовци?
– Спомените ми за бабите и дядовците са най-вече от детството. При баба ми по майчина линия прекарвах летата си на село – в Калугерово. Това бяха много щастливи мигове. Нейният съпруг, дядо ми, не го помня – починал е преди да се родя. Бабата по бащина линия ми разказваше как дядо ми е бил първият мъж, който се е разхождал без мека шапка в София. Баща ми беше геодезист, а майка ми – преподавател по математика. Всичките ми хубави спомени са свързани с тях.
– Къде премина детството Ви? Беше ли щастливо?
– Пролетната и лятната ваканция прекарвах в село Калугерово, а през учебната година – в София. Детството ми беше безгрижно и щастливо.
– В предварителния ни разговор споменахте, че сте бил непослушен като дете и съученик с големия Чочо Попйорданов. Разкажете ни за някои от щуротиите, които сте правили заедно.
– Той беше в „Б“ клас, аз в „А“. Не сме пакостили много заедно, освен че се биехме по коридорите на 20-о училище. А с моите съученици – чупихме прозорци и играехме на фунийки в двора.
– С какво си спомняте Чочо Попйорданов днес?
– Беше невероятно талантлив актьор. Първото представление, което гледах с него, беше „Нощта на игуаната“ от Тенеси Уилямс, в театър „Зад канала“.
– Вярно ли е, че родителите Ви са Ви давали само по 2 лева на ден, когато сте бил студент?
– Не са били бедни, в никакъв случай. Но да, с два лева на ден можеше да си купя принцеса, кола и кафе.
– Видимо сте здрав мъж, очевидно с хетеросексуална ориентация, но не сте служили в казармата. Как се освободихте от военна служба?
– С връзки. Вместо да вляза в казармата, бях приет в двугодишния естраден отдел, преди да вляза в Консерваторията.
– Средното си образование сте завършил в техникум „Хенри Форд“ и сте придобил правоспособност и професионална квалификация „Автомонтьор“. Можете ли сега да ремонтирате автомобил?
– Едва ли. А и тогава техникумът се казваше „Вилхелм Пик“.
– Висшето си образование получавате в Софийската Консерватория. Какви спомени пазите от студентския си живот в Консерваторията?
– Те са толкова много, че трудно мога да ги систематизирам. Първото, което си спомням, е че играехме на бутилка.
– В Националната музикална академия сте бил в класа на Ангел Заберски. Какво ще ни разкажете за него?
– Изключителен педагог, Бог да го прости. Той ми извади гласа и ме подготви за кариерата ми, която започна веднага след дипломирането ми.
– Кои други преподаватели помните с благодарност?
– Много са. Ще спомена Борис Стаменов – при него взех първите си уроци по пеене, и Лили Ненкова – преподавател по солфеж. Бог да ги прости. И много други. На всички съм благодарен изключително много.
Истини за успеха, кариерата и сцената
– Какво най-много Ви помогна за успеха – талантът, работата или късметът?
– Талантът е решаващият фактор. Е, човек трябва и да се труди от време на време.
– Къде беше първото Ви участие като джаз изпълнител?
– На Шестата джаз среща в НДК, когато бях още млад.
– Кои известни личности Ви подадоха ръка в началото?
– Вили Казасян, Захари Петров и още много други.
– Колко пари беше първият Ви хонорар? И какво си купихте с него?
– Обикновено получавах 60 лева за запис в националното радио. Половината веднага отиваха в най-скъпия ресторант.
– Спестявахте ли като млад?
– Не бях от пестеливите. Харчех на широко. Нищо не съм спестявал.
– Може ли да се каже, че популярността Ви се стоварва като „гръм от ясно небе“ едва през 90-те години на изминалото столетие?
– Станах известен изведнъж за отрицателно време.
– Изглеждате по-млад от мен. Аз съм на 53 години, но истината е, че Вие сте по-голям от мен и скоро навършихте 60 години. Как успяхте да съхраните младежкото си излъчване чак до тези зрели години?
– Божа работа. Най-вероятно съприкосновеността с музиката и сцената помагат много, както и спортът.
– Ще Ви помоля да споделите с нас, искрено и лично, как поддържате перфектната си форма – с повече движение, с много секс или с прием на ограничено количество качествена храна?
– И с трите.
– Почитател сте на домашната храна. Кои са любимите Ви гозби? Самият Вие готвите ли вкусно и как се справя Вашата приятелка в кухнята?
– Моята приятелка се справя добре. Обичам много пълнени чушки. А в готвенето никак не ме бива.
– Повечето хора спазват стриктно разделното хранене. Вие кои храни внимавате да не приемате едновременно в рамките на едно хранене? Допускате ли някакви изключения от принципите?
– Ами разделното хранене е изключително важно и се старая да го спазвам.
– В интервюто ми с известния кардиолог проф. д-р Сотир Марчев, като лекари препоръчахме на здравите хора да изминават по около 7200 крачки всеки ден. Вие правите ли го редовно и в необходимия обем?
– Да, опитвам се. Навсякъде, където пътувам – а аз пътувам много – спортният екип е с мен, независимо дали съм на морето или в планината.
– В живота и в работата си сте подложен системно на голяма динамика и на висок психо-емоционален стрес. Как се справяте със стреса?
– Няма такова нещо, точно обратното. На сцената се разтоварвам от всичко, което ме е натоварило.
– Публична тайна е, че сте суеверен. Коя молитва казвате всеки път, когато излизате на сцената пред публика, когато се качвате в лека кола да пътувате и когато сядате в самолет да летите?
– Не съм суеверен, а вярващ. Преди да изляза на сцената си казвам различни кратки молитви. Като пътувам с кола – също. А когато ми предстои полет, има специална молитва от молитвеника. Нарича се „Молитва за пътуване по въздуха“.
– Има ли нещо, което правите без молитва?
– Опитвам се да я включа навсякъде. Защо да се лишавам от нещо, което ми се дава даром свише?
– Колко смокинга имате в гардероба си и продължавате ли да купувате нови?
– Не съм ги броил и продължавам да купувам нови.
– Може ли да се каже, че смокингът е символ на джаза?
– Донякъде, да! И най-вече на суинг джаза.
– Макар и да изглеждате жизнен и младолик, Вие лека-полека вървите към пенсионната възраст. Знаем, че има доста Ваши колеги-артисти, които са в пенсионна възраст и някои от тях доскоро се оплакваха, че нямат отпуснати от държавата пожизнени пенсии. Ще бъдат ли основателни тези им оплаквания и в бъдеще време?
– Опасенията им са напълно основателни. Държавата нехае за тях, което може да се нарече престъпно бездействие.
– България открай време се слави със скромен бюджет за култура. Според Вас, добре ли е бюджетът на държавата ни да бъде доста по-щедър към хората на културата и защо?
– Крайно време е. Част от тези хора с изкуството си осигуряват престижа на тази държава, а и оправят доста пострадалия ѝ имидж по света.
– Някъде бях чел, че дори македонците в Република Северна Македония дават около десет пъти повече паричен ресурс за културата си. Истина ли е това и добре ли е да вземем пример от тях?
– Да, това е абсолютна истина. Точно 10 пъти е разликата. Няма да е лошо да се поучим от тях.
– Скоро празнувахме Възкресение Христово. Вие вярвате ли в Бог и за какво бихте искали да благодарите на Господа, нашия Спасител?
– За всичко, което притежавам. Както казва Светото писание – всеки дар идва отгоре, свише.
– Благодаря Ви за искрения отговор, както и за снимката, която си направихме с Вас в Широка лъка, в сърцето на Родопите. Аз също вярвам в Бог. Нищо в живота ни не се случва случайно – включително и тази наша вълнуваща среща. В тази връзка, да Ви запитам: случайно ли е, че рожденият Ви ден е точно на 30 април – когато се чества Международният ден на джаза – и в същото време сте брилянтна джаз легенда?
– Вие вече отговорихте на този въпрос. Случайността не съществува.
– Къде, как и с кого ще отбележите тържествено двойния си празник?
– Международният ден на джаза и моят рожден ден ще отбележа с два специални концерта. Единият ще е в град Силистра – на 29 април, а другият – в град Шумен, на 30 април.
– Какви изненади да очакваме на тези концерти?
– На сцената заедно с мен ще бъдат Симфониета Шумен под диригентството на маестро Славил Димитров, както и джаз трио в състав: Йордан Тоновски (пиано), Христо Минчев (бас) и Младен Димитров (барабани). Ще има импровизации, както и български песни, за които маестро Славил Димитров направи аранжименти за симфоничен оркестър.
– Вярно ли е, че ще има и специален гост?
– Да, специален гост на концертите ми ще бъде Анна Ставрева – звезда от „Гласът на България 2024“. Тя ще свири на саксофон и ще изпълни дуети с мен.
– Какво име избрахте за концертната програма?
– Тя носи заглавието: „HAPPY BIRTHDAY, VASIL PETROV AND… ALL THAT JAZZ!“
(ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ВАСИЛ ПЕТРОВ И…АХ, ТОЗИ ДЖАЗ!“).
– Повечето хора не знаят почти нищо за джаза, те просто го слушат и му се наслаждават…
– Не е необходимо да познаваш джаза в дълбочина. Важно е да го усещаш. Дори бих казал, че широката публика има по-голям шанс да му се наслаждава истински, защото не е обременена от академичните особености. Решението за учредяване на Международния ден на джаза е взето на Генералната конференция на ЮНЕСКО през 2011 г., по предложение на великия Хърби Хенкок. Целта е да се разпространят знания за ролята на джаза като обединяваща сила, която насърчава мира и разбирателството между хората.
– Прекрасно го казахте! Но как, на практика, ще се случи този мир и разбирателство между хората?
– Джазът намалява напрежението между социалните групи. Укрепва социалната роля на младежта, насърчава творческо себеизразяване и импровизация.
– Кажете ни няколко думи за Хилда Казасян…
– Хилда е чудесна и изключителна професионалистка. С нея се работи най-лесно – знае точно какво иска. Работим заедно по няколко проекта: „Да послушаме кино“, „Световното кино в музика“ и „Да обичаш Гершуин“.
– А какво е мнението Ви за Теодосий Спасов?
– Теодосий е музикант без аналог. Радвам се, че направихме дует на песента „Девойко мари хубава“ на моя концерт в Зала 1 на НДК през януари.
– С какво друго ще респектирате публиката?
– С нова музика и нови проекти. В последните години работя активно със симфонични оркестри и джаз трио. На 29 април ще представя симфонична програма от джаз, поп и рок хитове с джаз нюанси. Ще изпълня и две български песни в симфонична версия. Концертът ще е в Силистра – в Актовата зала на СУ „Никола Й. Вапцаров“, от 19:00 ч. Билети се продават на касата на Драматичния театър и на тел. 0877 794 400, 0878 498 549. А на 30 април ще пея в Шумен – в Концертната зала „Проф. Венета Вичева“, от 19:05 ч. Билети се вземат от касата на Симфониета Шумен, с работно време: всеки делничен ден от 14:00 до 18:00 ч. или онлайн от entase.to/uKc.
– Освен това, имате и национално турне…
– Да, с Хилда Казасян, Теодосий Спасов и Плевенската филхармония под диригентството на Борислав Йоцов. Турнето продължава цяла година. Участват и топ музиканти като Живко Петров, Христо Йоцов, Мишо Йосифов и Димитър Карамфилов. Представяме няколко концертни програми – „Да послушаме кино“, „Световното кино в музика“ и „Да обичаш Гершуин“. А на 9 май ще бъда в Горна Оряховица с Военен Биг Бенд под ръководството на капитан Цветомир Василев. Ще свирят и Венцислав Благоев, Владислав Мичев и Димитър Благоев – част от OVERGROUND Brass Band.
– Как успяхте да спазите Великденския пост, имайки предвид, че сте в присъствието на сексапилната Ви приятелка?
– За съжаление не бях много постоянен в поста. Но успях поне в първата и последната седмица да го спазя по-стриктно.
– От какво се страхувате?
– От височини. И донякъде – от летене със самолет.
– Срещнах Ви в Широка лъка. Тя ми действа вдъхновяващо. А на Вас?
– И на мен. Обичам да правя преходи от Широка лъка до Гела.
– Знам, че обичате Гърция. Кое е любимото Ви място там?
– Най-вече Халкидики – заради Света Гора. Но също Атинската ривиера и Егейското крайбрежие.
– Ако трябва да сте честен – къде е по-добре за живот и творчество: България, Гърция, САЩ?
– България не е за подценяване. Макар че е единствената държава, която граничи със себе си, природата ѝ е изключително красива и разнообразна.
– Има ли нещо, за което съжалявате? Ако можехте да върнете времето назад, какво бихте променили?
– Не съм се замислял.
– Били сте във Флорида и Лас Вегас. Защо не останахте в Америка?
– Така е. Но надявам се, че още не е късно.
– Какво е Франк Синатра за Вас?
– Той е човекът, който направи моста между джаза и поп музиката. Дори бих казал – създателят на поп музиката.
– Имахте ли проблеми с известни личности?
– Не. Никога.
– А на кого се възхищавате?
– На много хора. Рискувам да пропусна някого, ако започна да изброявам.
– Защо избрахте джаза, който е сравнително елитарен жанр?
– Преди беше елитарен в лошия смисъл. Днес вече е елитарен в добрия – най-искрената и вдъхновяваща музика.
– За какво мечтаете? Кои мечти се сбъднаха?
– Почти всички. Мечтая да реализирам музиката, която нося в себе си.
– Какви чудеса се случват в живота Ви и откъде идва сензитивността за тях?
– Много, особено чрез музиката. А чувствителността идва от вярата.
– Вярно ли е, че планирате албум с латиноамерикански хитове и дуети с Хилда Казасян и латино звезда?
– Вярно е. С Хилда Казасян вече записахме дует и заснехме видео към песента „Живот на колела“. Скоро ще направим премиера. Миналото лято записах и дует с Карен Соуза от Аржентина. С нея направихме версия на „Something stupid“. Албумът е в плановете ми.
– Какво бъдеще виждате за България и света?
– Не съм пророк. Но се надявам, че най-доброто предстои. Дай Боже.
– През декември 2024 получихте Почетния знак от президента. Това изпълва ли Ви с гордост?
– Не с гордост, а с достойнство.
– Какво пожелание ще отправите към нашите милиони читатели и Ваши почитатели?
– Да бъдат здрави, щастливи и да се уповават на Бога. И да се научат да разпознават стойностната музика от посредствената.
За връзка с мениджъра на Васил Петров – Маргарита Тошева:
GSM: +359 878 28 99 89
Интервю на д-р Румен Какарашев за https://betanews.online/
