Луис Армстронг – джаза не е музика, джаза е душа


Чрез музиката на джаза на преден план изникват общочовешките проблеми свързани с равенството между хората, техните права и най-вече толерантността, теми, които в днешния век на конфликти и войни звучат все по-актуално.

Може би заради това едни от най- добрите музиканти в този стил са именно цветнокожите, които най-точно и ясно могат да покажат болката и любовта си чрез силата на джаза, музикa, която е толкова близка до тяхната душа и същност.

„Ако някога попиташ какво е джаз, значи няма да го разбереш“.

Тези велики думи принадлежат на един от най-ярките и неподражаеми музиканти Луис Армстронг. Неговият стил докосва най- нежните струни в човешката душа, благодарение на своя звук, носещ усещането за спокойствие и вътрешна хармония.

Макар, че XX в се свързва предимно с личности като Че Гевара, Сталин, Чаплин, които са повлияли по един или друг начин  на историята, за ценителите  на джаза това е векът на великия Армстронг. За добро или лошо, той живее и твори във времена, когато расовата принадлежност е от определящо значение за качествата на човека.

Но появата на „феномена“ Армстронг разчупва този стереотип. Благодарение на невероятния си глас и успешното му „манипулиране“, придава на песента ново значение.

Разбива обществените стереотипи и успява да се издигне по стълбата на социалното неравенство, нещо немислимо за цветнокож по онова време.

Отраснал в бедно семейство, след като баща му Уилям Армстронг ги изоставя и грижите за тях поемат баба му Жозефин и чичо му Айзък.

Често твърдял, че е роден на 04.07.1900 г, но намерените по-късно документи потвърждават истинската му дата – 04.08.1901 г.

На 6 години започнал да посещава училището за чернокожи “Фиск Скуул”, където за първи път се докоснал до богатството на креолската музика.

Междувременно започнал работа за семейството на литовски евреи Карнофски, където продавал въглища. Те го осиновили и се отнасяли с него като с роден син. Там станал свидетел на отношението на белите не само към негрите, но и към евреите и останалите “натрапници”, като това допълнително калило волята и решителността му.

Семейството го научило “как да живее – истински живот изпълнен с решителност”. Когато станал на 11 години напуснал училище и започнал да свири на улицата, без да има каквато и да е музикална подготовка, а се учел по “слух” . Живеел в известния с публичните си домове квартал Сторвил, където за първи  път успял да се докосне до многообразието на джаз музиката и да се запознае с много известни музиканти, сред които и Кинг Оливър, който му помогнал да се научи да свири на тромпет.

Успял да усъвършенства свиренето на корнет в нюорлиънския оркестър за цветнокожи, с ръководител Питър Дейвис, който по-късно го издигнал за диригент на бенда. Именно там Луис впечатлил с уменията си.

Оркестърът свирел на различни публични мероприятия из града, а младия Армстронг впечатлявал с уменията си.

Когато навършил 14 години бил освободен от дома и отново се озовал на улицата. Започнал първата си работа в танцов салон, където се запознал с барабаниста Блек Бени, който го взел под крилото си. Денем продавал въглища, а вечер изнасял представления в салона.

Започнал междувременно работа и на параходите из Мисисипи.

През 1919 г бил избран да свири в бенда на Кид Ори, където вече се бил научил да чете по ноти и имал усета да внася личен стил в произведенията на тромпет, нещо което било необичайно за такъв тип музикант по онова време.

Именно свиренето по речните кораби спомогнало за израстването му като музикант. На 20 годишна възраст вече се научил да чете по ноти. През 1922 г по покана на Оливър се преместил в Чикаго, където печелил достатъчно като музикант, което му позволило да напусне местата на които работел, но не взимал достатъчно пари. Благодарение на разрастването на фабриките в града и доброто заплащане на чернокожите, Луис нямал финансови затруднения.

По настояване на съпругата си Лил Армстронг, Луис започнал все по-осезаемо да развива своя стил и да се разграничава от влиянието на Оливър. По нейна идея започвал да се упражнява върху произведения по класическа и църковна музика, за да разшири уменията си. Наблегнал и на по-стилното облекло. Това допълнително развалило отношенията между Оливър и Луис като през 1924 г двамата прекратяват работата си, но остават приятели.

През 1924 г получил покана да свири с оркестъра на Флетчър Хендерсън, който бил най-голямата афро-американска група за времето си.

През 1925 г Армстронг се завърнал в Чикаго, записвайки няколко парчета, като до ноември същата година квинтетът има 24 записа.

След като се развежда със съпругата си, започнал работа в кафене “Сънсет” с оркестъра на Карол Дикърсън. А заведението било собственост на близкия до Капоне, Джо Глезър.

През 1927 г Армстронг сформирал нова група “Hot Sevens”, с която до 1928г прави девет записа.

През 1929 г започнал да работи за конкурента на Котън клуб, Connie’s Inn в Харлем, собственост на холандските гангстери семейство Шулц. С появата на първия лентов микрофон през 30-те години успял да издаде няколко успешни вокални песни, включително и интерпретация на “Стардъст“ на Кармайкъл, която става най-успешната версия на тази песен и показала уникалния вокален звук и стил на Армстронг, както и неговия новаторски подход, наложили нов стандарт в музиката.

Голямата депресия от 30-те години нанесла тежък удар върху джаз музиката. “Котън клуб” бил затворен през 1936 г, а много музиканти спрели изявите си. Бикс Байдербек умрял на 28 години, а с това и групата на Хлетчър Хендерсън престава съществуването си.

През 1931 г. Армстронг се появил в киното,  в първия си филм „Ex-Flame”, като дори бил съден за притежание на марихуана, но получил условна присъда.

След няколко турнета в Щатите, Армстронг се отдал на заслужена почивка в Европа. Завръщането му в страната продължило с турнета из Щатите, но плаща голяма голяма цена затова, защото финансовото му състояние бързо се стопява.

През 40-те години с появата на радиото и телевизията, турнетата му постепенно намалели и той бил принуден да ги спре, защото нямал финансовата възможност да ги организира

Постепенно на сцената се появили нови и млади музиканти, които били твърде далеч от стила на стила на Армстронг, смятайки го за остарял, а изкуството му за абстрактно.

През 60-те години Армстронг започнал солова кариера. През 1964 г записал песента “Здравей Доли”, след 2 годишна пауза и сингълът станал най-дълго продавания запис с цели 22 седмици на върха “взимайки короната” от „Бийтълс“, които държали първото място 14 последователни седмици, но с три различни песни, а изпълнителят му влезнал в класациите за най-възрастен изпълнител – 62 години, 9 месеца и 5 дни.

Само 4 години по-късно, през 1968 г здравето му се влошило и той намалил участията си, а още същата година получил нов удар от съдбата след като починал  дългогодишният му мениджър Джо Глейзър.

В личен план сякаш последвал съдбата на собствените си родители и след 4 брака, починал напълно сам, изоставен, без деца и любов.

Макар и да бил политически неутрален, афроамериканците виждали в него символа на “американската мечта”, за тях той бил нещо повече от музикант, бил символа на постоянната борба за живот на емигрантите и чужденците. Въпреки това не си спестявал критиките към президента Айзенхауер, че държавата не защитава достатъчно гражданските права на хората.

Луис Армстронг починал от инфаркт на 06.07.1970 година, само месец преди 70-тия си рожден ден.

Музиката на Самчо обаче не умира с него, тя е вечно жива и звучи все така модерно, независимо от новите течения в музиката. Сякаш там от небето великия творец отново е надигнал тромпета и макар и неук за нотите, умело борави с тях, давайки тон за поредната си великолепна песен.

И нека само познавачите да слушат, защото……

„Ако някога попиташ какво е джаз, значи няма да го разбереш“.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.