Големият глад в Ирландия.
Светът се променя с бясни темпове. Особено от началото на XXI в. когато светът прекрачи прага на новото хилядолетие, оставяйки зад гърба си две световни войни и куп други политически и военни проблеми. На дневен ред идваха и си отиваха много значими световни събития оставили своя отпечатък върху сърцата и паметта на много поколения.
Рухнаха империи, преживели смърт и воини, които се смятаха за непоклатими и вярваха в своята хегемония. Руската, Английската, Френската империи спряха да съществуват. Обособиха се нови политически движения и нови държави.
Човечеството беше изправено пред националистически идеи и движения, дори пред угрозата за ядрена война. Но нито една война не е по – жестока и коварна от гладът. Във времето, когато вече можем да си поръчаме храна през интернет, сякаш не осъзнаваме през какво е преминал светът по време на най-големите кризи.
Недохранване
Според един доклад на СЗО (Световната здравна организация) след като повече от десетилие е нямало проблем със световния глад, този проблем отново излиза на дневен ред като за 2016 г близо 815 милиона души или 11% от световното население страдат от недохранване и от липсата на елементарни хранителни подукти.
Това до някъде се дължи на постоянните военни конфликти и климатичните промени, които досега се пренебрегваха от правителствата по света.
От 155 милиона недоносени деца по света, 41 милиона са с наднормено тегло, а 52 милиона не могат да достигнат килограмите подходящи за години им, заради недохранване.
Това се дължи на променените хранителни навици в обществото и от измененията в климата.
Големият глад в Ирландия
Сякаш този доклад е отражение на това което се е случило в Ирландия през 1845 г и довело до повратна точка в историята на страната. Гладът бил нещо нормално през 19 в, но случилото се през 1845 г. надминало всички граници. През 19в започнало да се увеличава населението заради броя на новородените деца в семействата, които след време трябвало да се грижат за възрастните си родители.
Но заедно с увеличаването на семейството, се увеличила и нуждата от допълнителни хранителни запаси, а страната не подпомагала семействата.
Картофите като основна храна
Като основна култура в селските райони на Ирландия по онова време били картофите. Въпреки, че културата била податлива на болести и насекоми, производителите не успели да опазят реколтата си от страшната “картофена болест”.
През 1844 г. тази болест засегнала и Северна Америка. Тя водела до превръщането на картофа в каша. Влажното време във Великобритания спомогнало за развитието на вид воден плесен наречен Phytophthora infestans, микроорганизъм появяващ се по време на подобни климатични промени. Патогенът предпочита влажна среда – около 12-18 градуса. А започва да вирее между 20 – 24 градуса.
Очакванията на фермерите през 1845 г. за добра реколта не се оправдали. Вместо това започнали да изкореняват насажденията като загубите били над 50%. Нямало лек за това бедствието. Малцина успели да запазят някакви запаси. Проблемът се влошил през следващите две години и изправило страната пред катастрофа.
Без правителствена помощ
И както обикновено някой хора започнали с абсурдни съвети. Някой учени съветвали фермерите да пробват с хлорна киселина и манганов диоксид добавен към солта и да се третира картофа. Проблемът, е че това били съставките на хлорния газ използван като отрова през Първата световна война!!
Правителството в Лондон стояло настрани от проблема. Според тяхната логика и преди Ирландия имала подобен проблем и би трябвало да са си взели поука и успешно да разрешат сегашната криза.
Но 1846 г. доказало, че решението на проблема не е толкова лесно. Сър Робърд Пийл, пренебрегвайки забраната на Министерството на финансите внесъл в страната индийска царевица закупена от САЩ за 100 000 лири.
До 1846г загубата на производителите достигнала 3 500 000 паунда, което обезмислило планираната от правителството финансова помощ.
Идеята на Пийл за това било убеждението, че по този начин ще се изравнят цените на основните хранителни стоки в Ирландия. Донякъде планът сработил, но Пийл не познавал достатъчно добре навиците на страната. Там имало малко мелници и смилането на царевицата било трудно. Много хора се разболяли консумират несмляна царевица.
В опит да поуспокои нещата правителството разкрило работни места в пътното строителство и обществения сектор, като по този начин наетите щели да получат някакво заплащане. Създадени били и полеви болници, където бедните да се лекуват безплатно.
За съжаление усилията на правителството били спъвани от самите ирландци. Близо 1 млн паунда царевица, ечемик и млечни стоки са изнесени от Ирландия за Великобритания. Там производителите получават в пъти по-висока цена за продукцията си.
И това благодарение на свободната търговия между двете държави.
Всичко е по вина на чиновника от Министерството на финансите Чарлз Тревелян. Според него само така ще се осъществи контрол върху прираста на населението.
Много от собствениците на земя в Ирландия също не проявили съчувствие към съгражданите си.
През октомври 1847 г. корабът “Лорд Ашбъртън” бил нает лично от британския външен министър лорд Палмерстън да превози 477 ирландски емигранти в Северна Америка.
Починали 107 души от дизентерия и треска. Това кара изданието “Квебетски вестник” да заклейми лорд Ашбъртън и останалите местни политици като “позор на местната власт”.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
