Двете Български държави


С преместването на Българите в района на реките Волга и Кама, та чак до 1236 -1240 година т.е. до идването монголските нашественици, те са имали своя независима държава известна като Волжка България (X-XIII в.), която е била призната от другите държави в Европа и Азия. Волжка България имала контакти не само със своите съседи: тюркските народи, финландско-финските народи, древната Рус, но и с източните народи. Тези връзки били икономически, културни и политически.

Разбира се, повдига се и въпроса „Имало ли е връзки между Волга и Дунавска България” с характерната им обща култура в древността. Въпреки сложността на този въпрос, можем спокойно да дадем положителен отговор.

Картина с изобразен град БилярПрез Средновековието двете Български държави се развивали в райони с различен климат, заобикаляща среда и убеждения, които довели до оригиналността на тези държави. В образуването на първата държава на Българите на Дунав участват три етнически групи. Това са траките, които живеели там от древни времена, славяните, които проникнали на Балканите през V-VII век, и Българите кутригури, които масово дошли в началото на VII век., като изиграли решаваща роля при създаването на новата държава.

Културата Нок

В образуването на Волжка България, заедно с Българите, значителна роля изиграли живеещите тук протоунгарци с угро-фински диалект, а в началото на Х век и угуз-кипчатските племена (Бортаси, западни кимаки).

Така се образували две етнически групи Българи, и въпреки различните условия на формиране на тези държави оцелели някои общи корени. Общото име на тези народи и техните държави, от древни времена привлича вниманието към себе си. Още руските хроники отразяват единството на Дунавските и Волжките Българи, техния общ произход.

Двете Българии си приличат и по строежитеПървите те наричат “Черни Българи”, а вторите – “Бели Българи”. Общия произход на Волжките и Дунавските Българи се потвърждава и от редица арабски летописи. Дори през XII – XIV век  има запазени сведения за братските взаимоотношения между Волжките и Дунавсите Българи: така например, в 1235 г. унгарските мисионери, начело с Юлиян пристигнат в България, където управлявал Иван Асен II, цар на всички Българи и гърци. Тук им обяснили откъде да минат, за да стигнат до Волжка България, където унгарците искали да видят своята прародина. С две думи, съществуването на Волжка България и пътищата към Дунавска България са били известни в XII-XIII век.

През XII-XIV в. двата братски народа попаднали под васална зависимост на Златната орда. В списъка на васалите на Златната орда двете братски държави са включени заедно: столицата на Волжка България – Болгар или Биляр; столицата на Влахия и България (Бургал) – Търново. В Казанските летописи от XVI в. успоредно с описанието на Волжка България се дава информация и за Дунавска България. През XIII век първият руски историк Татищев пише – „преди да отидат към Дунав, Българите са живели в Поволжието, а столицата им била великия град Брахим“. Дори и през 19-ти век историците Д. Шестаков, С. М. Шпилефски и други смятали, че след Волжка България под ръководството на кан Аспарух полагат основите на Дунавска България. В наше време в края на 19 век и 20 век, учените нямат никакви съмнения за еднинния произход на двата народа.

С цел доказване на родството и изследване на древните връзки с Волжка България в Русия пристигат учените от България И. Шишманов(1896 г.) и В. Златарски(1914). Московския учен Н. Я. Мерперт се обръща към съветските учени да изследват съвместно и едновременно историята на Волжка и Дунавска България. Почти едновременно, Мерперт(СССР) и Ст. Станичев-Ваклинов(България) провеждат сравнителни археологически разкопки край Волга(Кайбел) и България(Нови Пазар).

Черно-бяло изображение на град БилярБили открити гробове  принадлежащи на древните Българи от река Волга, край село Ола Тархан, след което съвместното проучване продължило в широк мащаб. За изучаването на този важен въпрос се провеждат съвместни конференции на учени от СССР и България.

От 1976 г. насам на всеки 5 години в Шумен се провеждата срещи за проучване на проблемите на „древните Българи“. Инициативата е на учените Т. Татев, Р. Рашев, Дим. Димитров.

Също така, от 1980 г. насам на всеки 5 години, ръководителя на центъра по Българистика акад. Димитър Ангелов провежда Български международен конгрес. От 1988 г. по инициатива на Казански учени се провеждат и историко – археологически конференции за древните източно-европейски Българи.

Следва да се отбележи и посещението през 1984 г. на видните  Български учени Дим. Димитров и Р. Рачев в Казан, в археологическия музей в Биляр и Болгар. В резултат на тези взаимни усилия се написали нови страници от историята на Волжка и Дунавска България.

Човека-дракон

През VII-IX век Българите на Волга и Дунав са били езичници, което е видно от древни Български погребения, открити в поречието на средна Волга: в Ола Тархан, Кайбел, Тетюши, Танкеевка, и в Нови пазар, Кюлевча, Девня и т.н. на река Дунав.

Древните Българи пристигнали край Дунав с Аспарух през VII век, а в областта на средна Волга и Кама древните Българи на брат му Котраг пристигнали във втората половина на VII век. Въпреки значителната разлика във времето на пристигане в тези области, няма разлика в археологическата култура определяща етническите особености на народите. Тази прилика може да се наблюдава в керамичните съдове с лъскава черна глазура.

За разлика от по-ранните, тези са украсени с шарени орнаменти. Хронологически датираните от едно и също време артефакти от поречието на Дунав в Нови Пазар, както и тези в близост до река Волга – в Ола Тархан, показва приликата на намерените посуда.

Дори и тези малки проучвания показват, че част от Българите от Дунав и Волга са тръгнали от Азовския регион, където са били заобиколени от различни етнически групи: на река Дунав от славяни и траки, а Волжките от угро-фини.

Въпреки това те са оказали огромно влияние върху икономиката и културата на Волжка и на Дунавска България, които в много отношения са идентични.

Това се наблюдава и в строителството на градове, които са под формата на правоъгълник с цилиндрична форма по меридиана и главната порта на града, разположени от южната страна, например в градовете Плиска и в Биляр. В центъра на тези градове са били разположени дворците на царете и кановете и култови съоръжения оградени от яки стени.

Самият град е бил заобиколен от защитни ровове покрити със заровени в земята трупи, които били засипвани отгоре със земя и камъни. Такива укрепления имало по Дунав където се очаквало да проникне врага.

Тази традиция за укрепване на населените места се наблюдава и във Волжка България, до нашествието на монголите, където се установили повече от 150 укрепени селища. През VII – IX век Българите от Волжка и Дунавска България предпочитат да живеят през лятото в юрти. Следи от такива царски юрти били открити при археологически разкопки в Плиска от Р. Рачев, и в Биляр от Ф. Хузин.

В градовете имало и монолитни сгради, като разликата била само в едно: на река Дунав Българите използвали камък, а на Волга предимно тухли, макар да има и някои сгради от камък.

Известно е, че във великия град Биляр джамията е построена от бял камък. Дунавските и Волжките Българи и техните предци изработвали тухлите в стандартен размер: 25-27 см и дебелина 5 см. За разлика от гърко-византийците и славяно-русите наименовнието на този материал при дунавските Българи било „тухла”, а на Волга – “кирпич”.

В суровата природа на Волга Българите затопляли тухлените си сгради с добре разработени системи за подово отопление. Такава система за отопление от керамични тръби разположени вертикално били открити в обществената баня и малкия дворец на град Плиска.

В книгата на Петър Добрев(Битът на протобългарите. София,1986 ) много ясно са показани сходството в битовите предмети и ежедневната културата на протоБългарите от Дунав и Волга.

Прилики се наблюдават и в областта на земеделието: начина на обработване на земята, използваните инструменти, както и в религиозното почитане на земята. Така например, в откритите гробовете на Дунав в Разделно, Изворо, и тези по река Волга близо до селището Ола Тархан, Тетюши и Танкеевка, до мъртвите били намерени сърпове.

Биляр – първата столица на Волжка България.

До приемането на християнството Дунавските българи изповядвали българска езическа вяра. За разлика от други етноси в гробовете при Нови Пазар сред многото кости няма намерени кости на прасета, както и в езическите гробове във Волжка България.

Българските занаятчии и металурзи, за разлика от други, използвали свои технологии, което значително повишило качеството на техните изделия.

През IX век Дунавските Българи приемат християнството, а Волжките – исляма, и въпреки това общите елементи на духовната и материалната култура се съхранили още дълго време.

Те продължили да поставят сходни печати на тухлите и съдовете, да изобразяват сходни орнаменти на посудата и камъните. Наричали градовете си Велики: Велики Преслав, Велики Биляр.

За тях дясната страна е свещена, бялата страна се отличавала от черната. Тези особености на духовната култура изисква по-внимателно проучване. Необходимо е да се спомене и антропологическото сходство между Дунавските и Волжките Българи. Това е особено видно в гробниците на Ола Тархан и Нови Пазар.

Поради това в Средновековието и дори по-късно се срещат предмети и атрибути с корена „болгари”. Например, изделията от мека кожа, били наричани  “Ал Булгари” в Изтока и Централна Азия; в Италия, доброто зимно грозде наричали „болгаро”, а в Румъния – „булгарине”, в Русия – „булгар”.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.