Помните ли филмът на Стивън Спилбърг “Терминалът”?
В него Том Ханкс се превъплъщава във Виктор Наворски. Той пътува от измислената държава Кракозия из цля свят, за да да попълни колекцията от автографи на джаз музиканти за своя баща.
Последният автограф от колекцията трябва да вземе от джаз музиканта Бени Голсън. За целта трябва да пътува до САЩ.
Но, когато пристига на летището, се оказва, че паспорта му е отхвърлен от системата. В държавата му се случва преврат, а всички визи и паспорти на гражданите и стават невалидни. Така героят на Ханкс заживява на летището.
По истински случай
Малцина обаче знаят, че тази история е реална и вдъхновена от иранец на име Мехран Карими Насери. Той живее на “Терминал 1” на френското летище „Шарл дьо Гол“ цели 18 години- 1988 -2006 година, но в последствие е арестуван, заради липса на документи за самоличност.
След излизането от ареста, спи по пейките н летището и постепенно се сприятелява с персонала там.
Роден през 1945 година в град Солейман, Иран, която е британска колония. По-късно заминава да учи във Великобритания и след завръщането си в родината, е арестуван от иранските власти, заради участие в протест срещу шаха на страната.
След няколко месеца в затвора, е изгонен от Иран и безуспешно кандидатства за политическо убежище в редица европейски страни.
Въпреки, че в крайна сметка получава статут на бежанец от ООН, на летището е откраднат куфара му с лични вещи, сред които е и въпросния документ.
Първо пристига във Великобритания, но след като не може да представи никакъв документ на имиграционните служби е върнат в Белгия, с прикачване през Франция.
Задържан на френското летище
Но, френските власти също го задържат на летище „Шарл де Гол“. Там също няма никакви документи, но те обаче нито могат да го депортират или да го пуснат в страната без въпросния документ и така той дефакто се оказва да живее там.
С времето обаче той се превръща в знаменитост и истинска атракция. Хиляди хора от цял свят започват да идват, само за да го видят.
През 1995 година белгийските власти са съгласни да му издадат паспорт, ако Насери лично отиде в Белгия, и дори френските власти подготвят необходимите документи, само да замине.
Но, Насери настоява само и единствено за британско гражданство и отказва да замине.
Историята привлича вниманието на журналистите
Историята му привлича вниманието на журналисти, медии и различни хора и той дава всякакви интервюта срещу заплащане, което му позволява да живее добре, макар и на летище.
Всичко се развива в крайна сметка благополучно за него, като получава така желаните документи. Но, имайки предвид какви е политическата обстановка в страната и настроенията сред правителството там, той отказва да ги подпише, за да не бъде депортиран.
Френският съд дори се вижда принуден да му издаде френско гражданство, но самият Насери вече толкова е свикнал с обстановката и вниманието на летището, че отказва да напусне сегашното си местообитание.
Така той остава да живее на летището до 2006 година, преди да бъде преместен в хоспис, заради здравословни проблеми. След излизането си от там, Насери отново се завръща да живее на летището, където и умира на 12 ноември 2022 година.
