Родопската Шипка. Родопите са красиви, необятни, диви, загадъчни. Родопите са чувство, усещане, страст. Тук се намират едни от най-живописните места в България.
От дясната страна на пътя от Смолян за Рудозем в сърцето на Родопите се намира връх Средногорец. Непосредствено до селата Полковник Серафимово и Фатово, и носи името си в чест на 21-ви Средногорски полк.
Паметникът представлява пресечена пирамида – пиедестал с изображение на ордeна за храброст. Свързан с малък мавзолей – костница. Издигнат е в памет на загиналите в епичните боеве на 21 пехотен Средногорски полк, предвождан от полк. Владимир Серафимов и довели до освобождението от турско робство на Средните Родопи по време на Балканската война.
Бойният подвиг на средногорци влиза в историята на Смолянския край под името “Родопската Шипка”.
С победата си в битката от 1912 година 21 средногорски полк овладява горното поречие на Арда и създава благоприятни предпоставки за пълното освобождаване на Родопите от османско владичество.
В чест на тези събития през 1934 г. селото е прекръстено от Алами дере на Полковник Серафимово по званието и името на командира на полка, а една от височините, около които се води битката, е наречена връх Средногорец.
112 години ни делят от онези паметни 20, 21 и 22 октомври на 1912 г., станали разграничителна линия между потисничеството и свободата в Родопския край. Карат ни да си прекланяме пред саможертвата на хилядите знайни и незнайни синове и дъщери на България.
Саможертвата
Оставили кости по склоновете на планината. Пролели кръвта си за Освобождението на Родопите и превърнали връх Кавгаджик тогава, а сега Средногорец, в Родопската Шипка – във връх на нашето национално самочувствие и българска гордост.
Това е времето, когато Родопа е дълбала върху билата си своята история. Тук кръвта на бунтарите е поила жадните за слава бърда. По време на балканската война войските на Родопския отряд в устремното си настъпление достигат бързо това място.
Няколко дни пламвали откъслечни схватки. Силите се групирали в движение. Частите на Явер паша превъзхождали няколко пъти нашия полк. Те настъпвали от юг и югоизток. На връх Кавгаджик се завихрила съдбовната битка. Времето било лошо. По склоновете пълзяла мъгла. Дъждът минавал в сняг. Вятърът виел в гората и заглушавал сиромашкия плач.
Село Полковник Серафимово истински курортен бисер
На 20 октомври атаките се заредили като вихрушка. Паднали първите жертви. Още в началото станало ясно, че при това съотношение на силите победата е илюзия. За да съхрани живата сила командването на Първа българска бригада нарежда да се отстъпи. Отговорът на Владимир Серефимов е:
„Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител!“
Той не се подчинил. На 21 октомври 1912 г. полковник Серафимов изсича със собствената си сабя знака на Свободата върху сърцето на Родопа. Години след този исторически акт признателните родопчани решават да вдигнат паметник в прослава на подвига. Те правят дарения и събират нужните средства, за да живее споменът, превърнал връх Кавгаджик в най-висок връх на Родопа.
Родопската Шипка се издига като олтар. Образът ѝ е велик и в същото време поразително скромен. Той напомня на живите, че най-светите мисли за живота, съхранени от времето, са мислите за родината.
🖋️ Автор: Алис Бел
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
