Как е истинското име на историческия връх Шипка


Всяка година на 3 март България се прекланя пред загиналите за свободата и през Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година.

Но, знаем ли кой е истинският връх „Шипка“. Местността носи името “ Свети Никола“.

През 1951 година обаче, местният комунистически елит променя името на връх „Столетов“.

След посещение на тогавашният първи съветски лидер Леонид Брежнев обаче, мястото отново е прекръснето на „Шипка“.

Това потвърждава и Стойко Стойков, който е бил учител по руски език и преводач на Брежнев при визитата му в Казанлък.

По думите му, истинският връх „Шипка“, който се намира до Габрово, е променен на „Свети Никола“.

През 1977 година обаче следва посещение от съветският лидер Леонид Брежнев, който разбира за смяната. Той пита: „С какво името на един царски генерал е по-значимо от това на „Свети Никола“?“.

И така за пределен период от време върхът остава без име.

Същата година връх „Столетов“ отново претърпява промяна в името и се прекръсва на връх „Шипка“.

Така в най-новата тогава българска история, страната ни има два върха – истинският връх „Шипка“, който е по-нисък и е откъм Габрово, и „Свети Никола“ с връх „Шипка“.

Проф. Борис Колев от Института по география към БАН още през 2007 г. обяви пред медиите, че връх Свети Никола фигурира с това си име в първите карти за нашите земи, изготвени от Австрийския генерален щаб и руското командване.

Утре 3 март в Стара Загора понасят 300-метровото знаме

Забележително е, че дори турците не са посмели да преименуват Свети Никола, както и Шипка (оригиналния, разбира се) с арабски наименования!

Иван Вазов често е обвиняван, че с художествените си творби изопачава историческата истина.

В случая обаче той не може да бъде порицан. Народният поет е бил съвсем наясно кой връх как се казва и какво се е случвало на него през горещия и кървав август на 1877 г.

Така например в есето си „На връх Свети Никола“ Патриархът на българската литература плътно се придържа към фактите.

Той описва паметниците и белокаменните кръстове, които придават на възвишението вид на „приоблачен и недостъпен“ мавзолей, а също и връхлетелите го чувства при посещението му там, където мислено се пренася сред обкръжаващия го „покой на видението на епическата борба по тия височини“.

Тук той цитира написаната от него преди това ода „Опълченците на Шипка“от цикъла „Епопея на забравените“. Да в нея има „О, Шипка!“, но след това се уточнява, че дружините „прохода бранят“ (т.е. прохода Шипка).

А този връх висок, който „България цяла“ тогава гледа, несъмнено е Свети Никола. Неслучайно след като Вазов включва поемата в есето за поклонението си там.

В рубриката „Културни вести“ брой 46 на вестник „Казанлъшка искра“ от юни 1926 г. става въпрос за издигането на нов мемориал на връх „Свети Никола“ – това е познатият ни Паметник на свободата.

„На 30 май една комисия, в състав ген. Лазаров, началника на гарнизона подп. Куртев, кмета на града П. Райнов, архитект Донков, скулптора Андреев и др. ходиха на върха „Св. Никола“, за да определят точното място на паметника, който ще се строи още тази година по случай 50 години от освобождението ни.

Паметникът ще бъде готов през август 1927 г., когато ще стане тържественото му освежаване“ – гласи дописката в старата печатна медия.

Но, мемориалът окончателно е завършен през 1934 г.

За нас това е само едно свидетелство, че автентичното име на върха, където е изграден той, е „Свети Никола“, а не както навсякъде се тиражира, че е „Шипка“.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.