Книга за хуните
През последните десетина години стана възможен достъпът до хрониките на волжките Българи.
Най-интересна информация откриваме в “Книга за хуните”, написана от Кул Гали(XII век) и в историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман(1680г.).
Книга за хуните
Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на Българите населявали Волгоуралския район – наричали го Ара или Ура, а себе си – жители на Ара-ура (арийци).
През ледниковата епоха арийците живели в пещерите на Урал. Те се занимавали с лов и се сражавали с “потомци на зли духове” – човекообразни маймуни (неандерталци?).
Една такава пещера, използвана за жилище, по стените на която има рисунки на мамути, коне, носорози, се е запазила и до днес на територията на Башкортостан и се нарича Шулгенташ.
Живели през ледниковата епоха, Българите се научили и станали най-добрите майстори в обработването на различни видове кожа. Това тяхно умение е било известно и през Средновековието.
Когато климатът се затоплил и ледниците се оттеглили на север, Българите започнали да се заселват в равнините около Волга.
Цялата Волжко-Камска система те наричали РА(Ранга, Раха). Българите запазили това име чак до XIII век, както и понятието Раил, означаващо Волжко-Камска земя, или Волгокамец.
И след като напуснали Урал, арийците запазили почитта си към планините и пещерите.
Те вярвали също, че Бог – древните българи го наричали Ерсу, Едфу, Тангра, Тара) се появява по планинските върхове. За тях той е създал добрите духове – дивовете.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
