Гъба – малка очарователна с мек розов цвят и светеща. Mycena roseoflava е малка, но очарователна гъба, произхождаща от Нова Зеландия. С шапка с ширина само 5-10 милиметра, този деликатен вид започва с мек розов цвят, като постепенно става жълтеникав, докато узрее. Текстурата ѝ варира от гладка до леко мъхеста, което ѝ придава крехък и елегантен вид.
Тази гъба вирее във влажна среда, особено в по-влажни гори и дъждовни гори. Често може да се намери да расте върху гниеща дървесина и клонки, допринасяйки за горската екосистема.
Една от най-очарователните характеристики на Mycena roseoflava е способността ѝ да свети в тъмното. Тази биолуминесценция, открита през 2021 г., е резултат от химическа реакция, включваща ензими и съединение, наречено луциферин, подобно на светлината, произведена от светулки. През нощта това уникално сияние превръща горската почва в магическа, неземна сцена.
Като разлагател, Mycena roseoflava играе жизненоважна роля в екосистемата, като разгражда органичната материя и рециклира хранителните вещества обратно в почвата. Този вид е описан за първи път през 1964 г. от Грета Стивънсън, новозеландски учен, чиято работа привлича вниманието към тази забележителна гъба.
Малката гъба е сапротрофна, което означава, че получава хранителни вещества от разлагаща се органична материя и се появява върху стресирани или умиращи растения, често се среща върху гниеща дървесина и клонки. Тъй като материята се разлага в среда, в която пребивава сапротроф, сапротрофът разгражда тази материя на нейните състави.
M. roseoflava има бели спори, обикновено стоящи на височина 5-10 милиметра и еднаква ширина. Най-активна е през есенния сезон и не се счита за ядлива. Стъблото сравнително късо често е прикрепено към страната на дървото, обикновено с леко подута основа на стъблото.
В първите описания на гъбата Стивънсън отбелязва, че шапките са „розови, избледняващи, жълтеникави, полусферични с плитък централен пъп“. Текстурата на шапката е гладка до лека флокоза. Хрилете са описани като прилепнали до леко едновременни. Установено е, че спорите са кълбовидни, амилоидни и тънкостенни.
Гъба светулка
Едва през 2021 г. е открито, че видът е биолуминисцентен, което никога не е било регистрирано преди. Предполага се, че дори и да е забелязвано това явление то не е записано. Светлината е много бледа.
Ензимите, произведени от съединението луциферин, придават на гъбите техния блясък, както и на светулките и някои морски организми. Откритието на биолуминесценцията е направено по време на събитие, посветено на изучаването на гъбичките, което се проведе на остров Стюарт.
Луциферините също така дават на светулките и някои морски организми способността да светят, но не е разбрано защо тези гъбички са се развили така, че да светят на определени етапи от жизнения си цикъл.
Правенето на снимки на тези гъби през нощта е предизвикателство, подобно на астрофотографията на звездно небе. За да се получи ясна картина, са необходими многократни дълги експонации при много високи настройки на ISO (чувствителност на камерата) и известна интензивна последваща обработка. Допълнително препятствие при заснемането им в гората през нощта в студените вечери е кондензът върху обектива на камерата, което прави много размазани, замъглени снимки.
🖋️ Автор: Алис Бел
Гъба – малка очарователна с мек розов цвят и светеща
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
