„Да се възползваме от всяка капка светлина: Как хората са се възползвали от дневната светлина през вековете?“
Всяка пролет и есен около една трета от страните по света завъртат стрелките на часовниците с един час напред или назад. Целта е проста – да се извлече максимума от дневната светлина.
Днес разчитаме на механични или дигитални средства за това, но хората от миналото са използвали по-интуитивни решения, за да се синхронизират със Слънцето.
Лятно часово време и неговите противоречия
Идеята за лятното часово време не е нова. Тя започва да се обсъжда още през XVIII век от Бенджамин Франклин. В шеговита статия той предлага парижани да се събуждат по-рано, за да пестят свещи.
Истинската реализация на лятното време обаче настъпва чак през XX век, с цел икономия на енергия по време на война. Днес обаче темата е все по-оспорвана.
Изследвания показват, че внезапната промяна на времето може да влияе негативно върху човешкото здраве и биоритми.
Еластични часове в ритъм със Слънцето
Древните римляни също са искали да се възползват от светлата част на деня. Те обаче го правели по съвсем различен начин – чрез „гъвкаво време“. Римляните разделяли деня на 12 часа, независимо от сезона. Това означавало, че продължителността на един час се променяла всеки ден в зависимост от дължината на светлата част на денонощието.
- През лятото един дневен час е траел около 75 минути, а нощният – само 45.
- През зимата – обратното: дневният час се е свивал до 45 минути, а нощният се е разширявал.
В дните около равноденствието, когато денят и нощта са приблизително равни, часовете се стабилизират до познатите ни 60 минути.
Този подход, макар да изглежда странен за съвременния човек, показва едно изумително разбиране и уважение към естествения ритъм на природата. Вместо да променят времето, римляните променяли разбирането си за време.
Инструментите на светлината: слънчевите часовници
За да следят тази плаваща система, римляните използвали слънчеви часовници. Един от популярните им видове бил hemicyclium – полусферичен съд от камък, разделен с линии, които показват не само часа, но и сезона. В центъра стояла оловна игла, наречена гномон, чиято сянка се движела по сегментите на часовника.
Интересното е, че освен за измерване на време, тези устройства служели и като визуален календар, показвайки кога е равноденствие или слънцестоене. Това било важно не само за ежедневния живот, но и за религиозни, земеделски и обществени събития.
Светлина и живот: защо дневната светлина има значение
Максималното използване на дневната светлина винаги е било жизненоважно – както за физическото оцеляване в древността, така и за психичното здраве в наши дни. Светлината влияе върху хормоналния ни баланс, съня, настроението и енергията. Ето защо хората – независимо от епохата – винаги са се стремили да я следват.
Време, вплетено в Слънцето
Дали чрез гъвкавите римски часове или чрез съвременните часовникови манипулации, стремежът остава един и същ: да живеем в хармония със Слънцето. Може би модерният свят има какво да научи от древната мъдрост – не да променяме времето според нуждите си, а да адаптираме живота си според естествения ритъм на света.
🖋️ Автор: Алис Бел
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
