За самотата – когато тишината не тежи. Понякога самотата не е липса на хора, а липса на истинска връзка. А понякога – уединението е най-голямата пълнота. Самотата често се възприема като нещо тъжно, нежелано, почти като присъда. Но истината е, че има и друга самота – онази, която не тежи, не плаши и не празнее. Тя е избрана. Тя е път към себе си. В тази статия споделям личния си поглед върху това как човек може да бъде сам, но не и самотен, да намери утеха и дори щастие в тишината и уединението.
Има една тънка граница между това да си сам и да се чувстваш самотен. Понякога сме заобиколени от хора, влизаме и излизаме от разговори, получаваме съобщения, харесвания и усмивки, но вътре в себе си усещаме една празнина, едно тихо, глухо ехо, което не заглъхва. Това е самотата – не онази, която идва с липсата на присъствие, а тази, която се настанява в сърцето ни дори в най-многолюдните стаи.
Много хора я свързват с липсата на социални контакти, с празната къща или дългите вечери без с кого да споделиш деня си. Но истината е, че самотата не винаги идва отвън. Понякога тя се ражда въпреки всичко – въпреки човека до теб, въпреки разговорите с приятели, въпреки работата, децата, дори въпреки смеха.
А понякога… точно обратното – уединението не тежи. Няма нужда от фон, за да се чувстваш пълноценен. Има хора, които са си самодостатъчни. Те не търсят непрекъсната компания, не страдат от тишината, не се чувстват изгубени без чуждо рамо. За тях самотата не е липса, а пространство – пространство за мисли, за съзерцание, за творчество, за хобита и мечти.
Самотата за мен
Аз съм една от тях. Не се чувствам самотна, когато съм сама. Времето, което прекарвам със себе си, е уютно, смислено, дори лекуващо. Преди 12 години, когато бях в дълбока лична дупка, открих нещо, което промени всичко – гоблените. Бродирането не беше просто хоби, а спасителен пояс.
Нишка след нишка, бод след бод, ден след ден… малко по малко, започнах да излизам от сянката. Оттогава не съм спирала. Това е моят начин да остана в покой и в центъра си. Моето мото е просто: „Когато ръцете работят… умът си почива.“
Самотата не винаги е враг. Истинската самота е тази, която те кара да се чувстваш чужд – чужд на себе си, на другите, на света. Тя може да се настани и в леглото до любимия, и в шумния празничен обяд, и в офиса, пълен с хора. Но тя не се появява, когато си в мир със себе си, когато си честен към собствената си същност, когато се обичаш такъв, какъвто си.
Може би най-голямото предизвикателство на съвремието не е физическата изолация, а емоционалната отдалеченост. Защото колко от нас всъщност се свързват истински, споделят искрено, чуват другия, без да чакат реда си да говорят?
Самотата не винаги е в броя на хората около теб. Понякога тя е в липсата на разбиране. А понякога най-дълбокото разбиране идва, когато си насаме със себе си.
И накрая, за мен самотата е избор, когато идва от осъзнато търсене на вътрешен покой, а не от липса на връзка със света. Това, което описвам, не е самота, а съзнателно уединение, в което душата диша свободно и се чувства у дома.
Аз не бягам от хората, а просто не ми е нужно постоянно присъствие, за да се чувствам жива, обичана, цяла. Радвам се на мига, на тишината, на красотата на малките неща. Това е дълбока форма на себеуважение и душевна зрялост.
Много хора се задушават в тълпата, защото тя не дава място на тишината им. А за други, като мен, тишината е храм, в който могат да се срещнат със себе си истински.
Аз вярвам, че самотата е избор. И аз избирам да не бъда самотна. Избирам да се радвам на всеки един миг, да го почувствам, да му се насладя в мир със себе си. Не търся да запълвам тишината с шум, защото в тишината намирам себе си. Понякога точно шумът, навалицата, шумните компании ме подтискат. Там се губя, разпилявам се, не мога да дишам истински. А когато съм сама – с книга, с игла и конец, с мислите си – тогава усещам най-истински какво е спокойствие. Не самота. А пълнота.
🖋️ Автор: Алис Бел
За самотата – когато тишината не тежи
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
