Полина Алатинова бе удостоена с наградата „Първа дама“ в категория „Сладкарство“. Тя доказа, че когато талантът срещне волята, резултатите са неустоимо сладки. От майсторството с шоколада до амбицията да превърне хобито си в Cinderella’s_cakes.
Полина Алатинова е вдъхновение за всички, които вярват в себе си. В това интервю ще я видите истинска – с усмивка и неподправена енергия. Една жена, която не просто прави десерти, а разказва истории с вкус.
– Полина, честита награда! Какво означава за теб признанието „Първа дама“ в категория сладкарство?
Благодаря! Истински съм горда с тази награда. Аз съм човек, който по природа е доста самокритичен и рядко напълно доволен от себе си. Но в този случай трябва да отбележа, че наградата ми бе връчена за заслуги, постигнати за по-малко от година. Това ме амбицира още повече. Благодарна съм и щастлива, че трудът ми се оценява, защото влагам много любов в това, което правя.


Пътят от хоби до успешен сладкарски бизнес
– Какво беше първото нещо, което направи, когато разбра, че си номинирана?
Разбира се – първо го споделих с децата си. Те са моят двигател! Искам да ги науча на дисциплина, упоритост и целенасоченост.
– Разказваш, че си започнала от нулата – без дипломи и спонсори. Какво беше най-трудното в началото?
Трудно е да се наложиш. В моя случай предаването Hell’s Kitchen ми даде силен старт и помогна да изградя името си. Да, това беше началото на сбъдването на мечтата ми. Но всичко след това дължа единствено на себе си. Много е лесно да се покажеш по телевизията и да започнеш бизнес, но когато си популярен от формат, очакванията са огромни и нямаш право на грешка. Това прави нещата още по-сложни.
– Какво те накара да повярваш, че от хоби можеш да създадеш Cinderella’s_cakes.?
Колкото и налудничаво да звучи – просто вярвам в себе си. Вярвам, че мога да успея във всичко, с което се захвана, защото влагам страшно много енергия. Давам пример: имам магистратура по „Счетоводство и контрол“, диплома за професионален маникюрист, сертификат за ръководител транспортна дейност, рисувам върху дрехи, обичам да пея… Определям се като човек на изкуството.


Влиянието на телевизионните формати върху кариерата
– Кой човек или кой момент най-силно промени отношението ти към сладкарството?
Хмм… интересен въпрос. Много хора не знаят, че преди Hell’s Kitchen участвах и в MasterChef, сезон 8. Там журито не ме оцени – бяха хора, за които никога не съм чувала и които, според мен, нямаха отношение към кулинарията. Не продължих във формата. Тогава си казах: „Ще им покажа каква грешка направиха!“ И се явих на кастинг за Hell’s Kitchen. Това не ме пречупи – напротив, мотивира ме още повече.
– Ако трябваше да опишеш стила си на сладкарство с три думи – кои щяха да бъдат те?
Качество, стил, любов.


Шоколадът като страст и визитна картичка
– Шоколадът е твоята най-голяма страст – какво е усещането да работиш с него всеки ден?
От малка обожавам шоколад. Това е най-голямата ми любов – не намалява с времето, а напротив. Не мога да си представя и ден без него. Стига да знаеш как да работиш с истински белгийски шоколад. Той е претенциозен, но ти дава неограничени възможности.
– Коя е тортата, която никога няма да забравиш – най-емоционалната или най-предизвикателната?
Най-емоционалните торти са тези за децата ми. Когато бяха малки, радостта в очите им на рождените им дни – с тортата, направена от мама – беше безценна. Синът ми не ядеше торти по чужди рождени дни, казваше, че само моите харесва.
– Ако имаш възможност да създадеш десерт, вдъхновен от филм или песен – какъв би бил той?
Не гледам много филми, но обичам турски сериали. Те разпалиха любовта ми към Истанбул. Бих създала десерт, вдъхновен от този град – място, където всяко камъче има история. Обожавам Босфора!
– Коя е най-странната, но успешна комбинация от вкусове, която си създала?
Не обичам налудничави комбинации. За мен един десерт без шоколад не е десерт. Правила съм шоколад със сол, с люто… Важното е да има шоколад. Много шоколад!
– Как подбираш рецептите, които представяш на клиентите си?
Водя се основно от личния си вкус. Опитвам се да предлагам и неща, които аз лично не харесвам, но хората обожават. Например – морковената ми торта. Една от най-харесваните. Аз обаче не мога да ям десерт без шоколад.
– Ако твоят живот беше десерт – какъв би бил и защо?
Шоколад, разбира се! Млечен белгийски, с лека пиперлива нотка и пълнеж от солен карамел. Експлозия от вкусове. Сладък хаос – това съм аз.
– Има ли десерт от детството, който още не си пресъздала, но искаш?
Да – течният шоколад! В момента разработвам рецепта за истински домашен течен шоколад и скоро ще го пусна на пазара.
– Какъв е най-емоционалният комплимент, който си получавала за свой десерт?
Трудно е да избера един. Хора идват при мен, прегръщат ме, плачат… Казват, че съм ги докоснала в труден момент. Това е безценно. Благодаря на Господ, че ме среща с такива хора!


Мечти и планове за бъдещето
– Има ли рецепта или съставка, която никога не би използвала – твое лично табу?
Може би… сладко от гъби. Родителите ми го правят. Аз мразя гъби и никога не бих опитала, камо ли да го включа в рецепта.
– С какво българските клиенти се отличават в предпочитанията си за десерти?
Все повече търсят вкусовете от детството. Традиционни, домашни рецепти. Това е тенденцията.
– Hell’s Kitchen промени живота ти. Какво научи за себе си от това преживяване?
Преживяването беше огромна емоция. След като напуснах, две седмици не спирах да плача. Но осъзнах, че в живота нищо не е случайно. Понякога и лошото се случва за добро.
– А какво ти даде участието в „Черешката на тортата“?
Сближи ме с още повече хора. Много се свързаха с мен, за да ме окуражат. Хора с бизнес, които са минали по трудния път, ми казаха да не се отказвам и да бъда себе си.
– Твоите десерти стигат до Германия, Турция, САЩ… Как се чувстваш, когато хора от цял свят опитват твоята „сладка магия“?
Горда съм. Те избраха мен. Десертите ми пътуват зад океана – това е мечта, която не съм и допускала, че ще се сбъдне.
– Работиш по собствена марка течен шоколад – какво искаш да предадеш чрез този продукт?
Искам да създам най-доброто. Ще правя опити, докато не постигна вкуса на истинския домашен течен шоколад от едно време.
– Какво би включвала първата ти книга – само рецепти или и разкази от твоя път?
Само рецепти. При това написани кратко и ясно – така, че и дете да може да ги следва. Животът ми е толкова шарен, че ако реша да го опиша, ще трябва отделна книга.
– Ако имаш възможност да отвориш втора сладкарница в чужбина – къде би била и защо?
Англия. Там имам много приятели от родния ми град. Има много българи, които търсят нещо родно. Това би била първата ми стъпка.
– Казваш, че мечтаеш за участие в „Като две капки вода“ – какво би изпълнила, ако имаш сцената за себе си?
Обожавам да имитирам Шакира, Камелия, Лили Иванова, Глория… Бих дала всичко от себе си. Имам нужната енергия и сценично присъствие.
– Как изглежда твоята мечта за следващите пет години – книга, продукти, сцена или нещо още по-сладко?
Не е само една мечта. Мечти са! Ще оставя вратичката открехната. Когато му дойде времето – ще се радваме заедно. Само едно е сигурно – ще има много шоколад!







