Диамантът може да съхранява информация милиони години. Китайските учени от Университета за наука и технологии в Хефей (Китай) намериха начин да използват диамантите като среда за съхранение на информация.
Те създадоха компактен диск, които може да сбъдне мечтата на редица разработчици на SSD устройства.
Благодарение на своята издръжливост, диамантите имат значително по-висока надеждност и плътност. Което ги прави идеалните заместители на конвенционалните носители на иформация.
Изключителна надеждност на информация
По последни данни един скъпоценният камък може да съхранява 1,85 TB информация на кубичен сантиметър, но неговата сила е в надеждността.
Така, че могат да гарантират издръжливост на самия носител, ако падне от голма височина, за разлика от твърдите дискове в момента.
Изследователите твърдят, че информацията, записана в скъпоценния камък, ще се запази непокътната, дори ако той бъде непрекъснато нагряван до 200 градуса по Целзий в продължение на 100 години.
Запис и четене със свръхбързи лазери
Новата даимантена памет позволява запис на данни с висока скорост и обратно копиране също толкова бързо.
Специализирани свръхбързи лазери с продължителност на импулса от 200 фемтосекунди (fs) се използват за запис и четене на данни от диамантения носител.
С помощта на лазерни импулси информацията се кодира буквално в атомната структура на скъпоценния камък.
Лазерите избиват въглеродните атоми от диамантената кристална решетка, оставяйки на тяхно място така наречените „свободни места”, тоест празни пространства в кристалната структура.
Тези свободни позиции служат като градивни елементи за съхраняване на информация.
Плътността на свободните места в определена област на кристалната решетка определя нейната яркост, която представлява различни стойности на данните. Чрез внимателно контролиране на структурата на тези свободни места, изследователите кодират данни вътре в диаманта.
За да демонстрират възможностите на диамантената система за съхранение, учените са кодирали известната поредица от фотографии “Галопиращи коне” (1878 г.) на Едуард Мейбридж, считан за пионер в кинематографията.
Всеки кадър заема пространство от приблизително 90×70 квадратни микрона в диаманта. След това учените се прочели изображенията, съпоставяйки яркостта на всеки пиксел с нивата на яркост на определени области в диаманта.
Предизвикателства
Но не бива да бързаме да с раздваме. Тази технология е много далеч от комерсиализация.
Основната причина е високата цена и обемността на оборудването за запис и четене, което представлява набор от различни устройства.
Но изследователите имат надежда, че миниатюризиране на технологията ще я направи достъпна и евтина и ще се оцени от организации, целящки дългосрочното запазване на данните.
Ранните потребители на тази технология могат да бъдат правителствени агенции, изследователски институти и библиотеки, които често работят с ценни исторически и научни данни.
Диамантът може да съхранява информация милиони години
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
