Колоезденето е сред спортовете, които в последните години се радват на небивал интерес.
Сред най-известните обиколки са тези на Франция и т.н Джиро – обиколката на Италия. По традиция състезанието се провежда в периода май-юни. Именно Джирото е вдъхновено от френското състезание.
Докато водачът в класирането на Франция получава жълта фланелка, в италианския вариант има три цвята.
Най-добрият катерач получава синя фланелка, водачът в класирането за спринтьори – червена фланелка, а най-добре представящият се млад колоездач – бяла фланелка.
Историята на Джирото започва през 1908 година. Идеята му за провеждането е на един от най-известните вестници в Италия- „Ла Гадзета дело Спорт“, който от 1909 година става и негов ежегоден организатор.
Но, 1924-а ще се окаже паметна година. Но, не, заради края на Първата световна война, а защото в Джирото взима участие и единствената дотогава жена.
Единствената жена, участвала на Джирото
Това е Алфонсина Страда – Морина. Родена през 1891 г. в Кастелфранко Емилия, близо до Модена, в бедно и многолюдно семейство. Едва 10-годишна се запалва по колоезденето, след като получава първия си велосипед.
Както може да предположите в онези години се смята, че жените не трябва да правят нищо повече от раждане на деца и гледане на къщата.
Въпреки това Морена решава да стане професионален колоездач и да участва в големи състезания.
Неофициално е обявена за най-добрата колоездачка
През 1907 година се озовава в Модена. Градът тогава се счита за център на италианското колоездене, където тя побеждава легендарната и най-добра към онзи момент колоездачка – Джозепина Кариняно. Това и отрежда и неофициалната титла „най-добра италианска колоездачка“.
Славата и се разнася чак до Руската империя, където е поканена на участие в колоездачно състезание лично от съпругата на руския император цар Николай II – Александра. Може би се досещате, че Морина печели състезанието и взима златен медал.
През 1911 година не само печели състезанието в Монкалиери, но и поставя рекорд за най-дълго изминато разстояние за час – близо 38 км. Това постижение подобрява най-добрите мъжки и женски рекорди на тази дължина в следващите 26 години.
Организаторите обаче не признават рекорда, а с това предизвикват обществен скандал. А той – общественото внимание.
Тя участва в обиколката на Ломбардия през 1917 и 1918 г. срещу хора като Филип Тис, трикратният победител в Тур дьо Франс.
Дори организаторите не са сигурни, че могат да съберат участници, с оглед на кървавите сражения през Първата световна война и са щастливи, че имат състезатели. Затова и няма ограничения за пола на участниците.
През 1915 година се омъжва за изобретателя Луиджи Страда, който и подарява…..велосипед.
С нов велосипед
Именно с него тя взима участие в Джирото през 1924 година, като етапното състезание, е с дължина от 3613 км. Успява да измине безпроблемно с новото си колело първите 300 км до Генуа.
На втория етап-до Рим тя завършва на 45 минути от победителя. Значително отслабва физически, въпреки, че консумира същата храна като останалите състезатели – 1/4 печено пиле, 250 г месо, два сандвича с масло и прошуто, два сандвича с желе, 3 яйца, 2 банана, 100 г бисквити и 50 г.
Там обаче се чупи кормилото й. Това не я обезкуражава, защото местна жена и дава метлата си, което използва вместо кормилото и продължава уверено към финалния етап, макар, че не завършва на първо място, тя вече е популярна и често се налага да спира да дава автографи.
Това поражда напрежение сред организатори и състезатели – дали е разумно жена да се състезава сред мъжете, а липсата на кормило означава дисквалификация.
Но, вече е късно за това. Самото участие на Алфосина популяризира спорта. Това осъзнава и самият организатор на състезанието – главният редактор на в. „Гадзета дело Спорт“ Емилио Коломбо.
Въпреки това, легенди в този спорт като Джирарденго, Джовани Брунеро и Отавио Ботекиа официално отказват участие, заради участието на жена.
Самият Емилио Коломбо по-късно ще заяви: “Само за два етапа популярността на тази малка дама стана по-голяма от всички липсващи шампиони, взети заедно”.
Посрещната е лично от Мусолини
Независимо, че не завършва на първо място, в Милано е посрещната лично от диктатора Мусолини и получава купа, медали и парична награда от 50 000 лири, които са събрани като дарения от публиката.
Това е лично тяхна грешка, но не и за Алфосина. Участието е истинска сензация. Не само се вдига шум в пресата, но и се това привлича вниманието към женското колоездене и много известни фирми в онова време искат да рекламират.
Самата тя смяна колоезденето занапред като професионална кариера, а не като временно увлечение.
Продължава да чупи рекорди
Само година по-късно, лично Коломбо къса заявката и за участие в друго състезание без обяснения, наричайки я “маймунка с дрънкулки”.
Заради смелостта и да кара с голи крака, визирайки, че тя никога няма да бъде възприемана като истински състезател.
През 1938 година, вече на 47 години, тя поставя рекорд по едночасово каране на велосипед като изминава близо 36 км, но този път той е официално признат.
През цялата си кариера печели 36 състезания срещу мъже, което е рекорд и до днес.
През 1950-а овдовялата Алфонсина се омъжва за Карло Месори. Същият, който я подкрепя в началото на кариерата ѝ. Отваря велосипеден магазин и работилница в Милано.
През 1957 година става за втори път вдовица и продължава да поддържа магазина си. Умира на 68 години през 1959 година. Велосипедът ѝ днес се пази в храма на колоезденето – музея в църквата „Мадона дел Гизало“ на езерото Комо.
На Алфонсина са посветени книги и театрални спектакли, името ѝ носи площад в град Сан Салваторе Монферато.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
