В летните горещини, когато човек иска да се разхлади, няма нищо по-хубаво и освежаващо от един хубав сладолед.
Благодарение на съчетанието от разнообразни цветове от сладоледени топки, имаш усещането, че гледаш модерното платно на непознат художник, чието произведение привлича вниманието ти и не можеш да откъснеш поглед от това слад(Оооооо) ледено изкуство.
Но стандартният сладолед е скучен.
Нужно е малко въображение, за да може човек да си представи многообразието от вкусове, които дразнят небцето и на най-претенциозния “сладоледен експерт”.
Историята на сладоледа е древна като света. През вековете хората използват леденото изкушение като средство за разхлаждане от неприятните жеги.
Сладоледени истории за горещи дни
В следващите редове ще разгледаме по-подробно различните версии на сладолед през вековете, които има с какво да ни изненадат и очароват, дори и малко да не ни допаднат на “вкус”.
Персия и районите на Азия
Хало-хало
Още през 500 пр н.е на територията на тогавашната империя Персия, населението съхранява лед, след което започва създаването на първите замразени десерти.
Но китайците намират по-добър начин за получаването на перфектния сладолед, като за целта замразяват в снега биволското мляко.
В повечето азиатски страни сладоледа има специално име – хало-хало (или в превод миш-маш, защото каквото и да му добавиш пак ще е вкусно).
Сместа се прави от крем карамел, подсладен банан или нишесте от тапиока, което се вари във вода или в мляко, добавя се захар, а после се оформят топки, които се гарнират по различен начин, но най-често със сирене и корнфлейкс.
С развитието на търговията сладоледа достига до всички краища на света, а различните народи започват да правят своя версия на леденото изкушение.
Но истинския си облик сладоледа получава след идването на японските заселници, които през XIX в смесват зелен грах и боб мунг, като им добавят и лилава нотка.
Бразилия
В различните части на Бразилия има различни вариации на сладоледа. В Сао Паоло правят лимоново сорбе от подсладена вода с добавен плодов аромат (или плодове пюре), вино, ликьор или водка като подобен десерт е добре познат и в някой части от Белгия и Аржентина.
Понякога се използва и като аператив, между основното ястие и десерта. Турците го наричат шербет, а главния “виновник” за него е Марко Поло, които запознава европейците с този екзотичен аперитив.
Иран
Макар, че Иран се счита за родината на сладоледа, истината е, че преди 20-те години на XX в. не са имали своя версия на този десерт.
Тогава в опит да прослави страната си като родинат на сладоледа, един ирански търговец смесва брашно от дива орхидея, шафран, розова вода и овче мляко.
Този сладолед и до днес е на почит в страната и се счита за традиционен персийски десерт, който най-добре се консумира намазан между две тънки вафлени кори, създавайки по този начин перфектния сладоледен сандвич.
Мексико
В тази част на света сладоледа се продава от количка, като има най-различни и странни вкусове.
Всъщност този “сладолед” представлява натрошен лед, в който се добавя тамаринд или наричано още индийска фурма, който в повечето случай е от киселия сорт (95% от всички плодове тамаринд са кисели), добавят се мариновани сливи и всичко това се залива с ромполе (пунш от мляко, карамфил, бадеми, ванилия и жълтъци) като именно децата са най-големите “ценители” на този вид сладолед.
Индия и тайната любов на монголските императори – “Кулфи”
Индия е богата и интересна страна. Освен, че е дом на четири от най-изповядваните религии в света – будизъм, индуизъм, сикхизъм и джайнизъм, страната е дом и на исляма.
Всяка от тези религии се допълва взаимно като парчета от пъзел и добавя интересна нотка в пъстрия религиозен и етнически облик на страната.
Но освен в религиозно отношение, страната е дом и на един от най-интересните сладоледени изкушения – кулфи.
Приготвяне
За приготвянето на перфектния кулфи се изисква много търпение и непрестанно 4 часово бъркане на ароматната смес от мляко, захар и ароматизатори, така, че да се получи една пухкава смес, която няма да залепне по купата, за разлика от традиционния сладолед.
Именно заради по-добрата си плътност от западния сладолед, този десерт по-трудно се разтопява.
Владетелите на Монголската империя са били най-големите почитатели на кулфи.
Предлага се в различни вкусови гами като шам-фъстък, роза, манго, кардамон, но има и по-нови варианти – с вкус на ябълка, портокал и всевъзможни плодове.
В търсенето на пътя към перфектния сладолед, може да се отбием по различни “черни” пътища, където ни очакват различни на вкус и усещане сладоледени изкушения.
Макар и да не се влюбим в тях от “пръв поглед”, винаги може да се намери друг пътешественик, чийто вкусови рецептори да бъдат очаровани.
Пътищата са различни и всеки сам избира, както пътя по който да поеме в живота, така и този, които води до нови и неподозирани вкусотии.
Важното е да се решим и да направим първата крачка….. кой знае….тя може да е началото към нещо фантастично…… И побързайте….. за да не се разтопи сладоледа……
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
