Стъклописите или витражите ( от френски: vitrage- остъкление) са рисунки създадени от цветни парченца стъкло подредени в мозайка и образуващи различни фигури.
Какво са стъклописите?
Стъклописите най- често заместват стъклата на прозорците в християнски църкви, изобразяващи библейски сцени или преплетени християнски символи. За закрепването им се използват рамки от олово с двоен П- образен профил.
Мекото олово се обработва лесно и позволява стъклата да се закрепят плътно, без опасност от напукване.
В Арабските страни рамките на витражите се правят от гипс, заради много високите температури и невъзможността да се използва олово.
Нанотехнологии от древността
Красивите витражи на средновековните катедрали не само красели Божия храм, но и очиствали въздуха в него. До този извод стигнала група учени- химици от Технологичния университет в Куинсланд, Австралия, под ръководството на доцент Чжу Хуай Юн. Според него майсторите- стъклари дори не подозирали, че всъщност са ползвали нанотехнологии.
Използвани химични елементи
Цветните стъкла за катедралните витражи придобивали различни нюанси с прибавяне в стъклото на минимални количества метали или метални оксиди. Манганът в определени количества придава аметистово оцветяване, ниски концентрации на кобалт правят стъклата сини, а медния оксид ги обагря в тюркоазено.
Никелът, в зависимост от концентрацията предизвиква синьо, виолетово и дори черно оцветяване.
А златото, в много ниски концентрации от около 0,001 %, придава на стъклото рубинен цвят, а в още по- малки количества- слабонаситен червен цвят, често наричан боровинков.
Именно благодарение на златото, осветявано и нагрявано от слънчевите лъчи, стъклото променяло и състава на околния въздух. Това ставало благодарение на миниатюрните частици благороден метал, които получавайки енергия от слънчевите лъчи, разрушавали замърсяващите въздуха вещества.
Такива са например летливите органични съединения, които са вредни дори и в малки дози. Вторичен продукт от реакцията на очистването е въглеродния двуокис, но в малки количества и напълно безопасни за миряните в църквата.
Австралийските учени се шегуват, че средновековните стъклари едва ли са предполагали, че техните красиви творби след векове ще бъдат наречени “ фотокаталитични очистители на въздуха на основата на наноструктурно злато“ .
Но пък именно наличието на злато във витражите е предопределило неговото по- късно широко използване като катализатор на множество химични реакции.
Православните иконографски традиции предписват използването на златен варак и златни багрила при зографисването на светите ликове. Дали пък и нашите икони не са имали подобен очистващ ефект върху въздуха в храмовете?
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
