Въведение
Трилистната бокила (Boquila trifoliolata) е уникален вид лиана от Южна Америка, известна като хамелеонова лиана. Описана е за първи път през 1782 г. от Хуан Игнасио Молина. Тя е единственият известен растителен вид, който може да имитира множество растения едновременно, като проявява форма на Бейтсианска мимикрия.
Местообитание и растеж
Родът Boquila включва само един вид – boquila trifoliolata. Тя е ендемична за умерените дъждовни и вечнозелени гори на Аржентина и Чили. Най-често расте между 100 и 600 метра над морското равнище.
Бокилата не е паразит. Оцелява при температури до -8°C и издържа на слънце, но предпочита засенчени места и почви, богати на хумус. Лозата се увива около растения гостоприемници за катерене и защита. Листата и стъблата имат различни приложения: ядливи плодове, въжета и кошници, както и традиционна медицина.
Мимикрията на трилистната бокила
След като лозите се доближат до клоните на гостоприемника, листата променят форма, размер, цвят, шипове и ориентация. Листата понякога се разширяват до 10 пъти. Бокилата е наблюдавана да имитира над 20 вида растения.
Може ли бокилата да „вижда“?
Проучване от 2021 г. в Plant Signaling & Behavior предполага, че лианата използва примитивна форма на зрение, за да идентифицира и имитира гостоприемниците си. Хипотезата се основава на наблюдения от Хаберланд и Дарвин за „оцели“ – лещовидни клетки, които фокусират светлината върху чувствителни клетки.
Изследванията на Уайт
Джейкъб Уайт, любител биолог от Юта, експериментирал с трилистна бокила и изкуствени растения. Лианата започнала да имитира фалшивите листа, доказвайки, че мимикрията може да се основава на „виждане“.
С помощта на Балушка и Ямашита експериментът бил преработен с морфологични анализи под микроскоп. Резултатите показват постепенна промяна на листата, които стават все по-подобни на изкуствените.
Публикация и научна реакция
Статията е публикувана в Plant Signaling & Behavior. Рецензиите са смесени – някои критикуват липсата на данни, други хвалят смелостта на експеримента. Джаноли, експерт по бокилата, остава скептичен и посочва потенциални фактори като засенчване и етапи на развитие, които влияят на формата на листата.
Балушка твърди, че растенията имат зрение, подкрепено от проучвания за скототропизъм на корените. Уайт счита, че зрението е най-вероятният механизъм за мимикрията, но признава, че други теории все още не могат да бъдат изключени.
Бъдещи проучвания
Ямашита и екипът му планират нови експерименти с повече растения и по-добри контроли. Те ще изследват електрофизиологията на лианата и реакциите ѝ, когато други растения се доближат.
Джаноли също наблюдава растения, но трудностите при отглеждането им затрудняват лабораторните изследвания. Полевите експерименти могат да дадат по-ясна представа за мимикрията на бокилата.
Заключение
Ако механизмът на мимикрията бъде разкрит, това може да открие фундаментални нови знания за биологията на растенията. Уайт вярва, че светът е на прага на революция в науката за растенията. „Всеки ден излизат нови статии, които показват колко невероятни са те и аз съм горд, че съм част от това“, казва той.
Трилистна бокила – кралицата на мимикрията
Харесва ли ви тази статия? Абонирайте се за нас в социалните мрежи!
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
