Всеки ден, все по-често и настойчиво ми задават следния въпрос:”Ще гласуваш ли на парламентарните избори? А за европарламент?” Винаги има кратък и не чак толкова лаконичен отговор на подобни въпроси. Старая се да търся баланса, но не винаги успявам. Действам според събеседника.
Ако трябва да приключа тук и сега, ще заявя: „Да, ще гласувам и то по съвест!” Ето, че след 5-6 реда вече можем да минем на следващата тема. Съгласих се, но това отдавна вече не е достатъчно. Отдавна сме се отрекли да мислим, приемайки всичко съгласно принципите на пазарната икономика и потребителското общество.
Отдавна виждаме света около нас само в два цвята – черно и бяло. Отдавна емоцията е по-важна от разума. Всеки опит да се разсъждава, да се анализира, да се търси истината, е обречен на неуспех, крах, кал, тиня… бездна.
Днес, особено в навечерието на исторически годишнини от близкото ни нам минало или преди избори, доценти, професори, академици, политици, анализатори, журналисти, поети, писатели, артисти…, та дори и спортисти, прокарват дръзко, твърдо, безжалостно, болезнено, вулгарно, безпринципно онези разделителни линии в нашето общество, което да го накара да кърви, индивидът да чупи, да блъска, да псува, да мрази.
Да, да мрази! Колкото по-силно и с големи букви, толкова по-добре! И защо ли си мисля, че тези, които искат от нас да им дадем подкрепа, своя глас, говорейки за НАРОДА, всъщност искат точно обратното – да няма народ.
Защото да си народ, означава да си единен. Защото ваденето на скелетите от гардеробите води само до едно – до живот в миналото, със всичките му страсти – от болезнените рани на османското робство, през кървавите преврати, авторитаризъм, тоталитаризъм, та чак до нереализираната демокрация днес.
Защото целта не е да се показва ДОБРОТО, а да се търси ЛОШОТО. Защото всеки следващ строй наказва кърваво предходния, хвърляйки цялата пумия на неуспехите върху него, вярвайки, че така ще докаже колко праведен е той. Лъжа, измама, провокация! Но колкото повече, толкова повече, е казал героят на Алън Милн.
Въпросът е: Колко от нас ще искат да попаднат в тази проста, елементарна, първична статистика? Аз не искам, не мога и няма да го направя!
Да, ще гласувам, както вече казах! Ще ГИ зачеркна квадратчетата. Ще избера честта, достойнството, моралът, принципността, човеколюбието, наказвайки всички техни антиподи. Ето това е гласуване по съвест! По направения избор и резултати ще разберем що за съвест има нашият народ.
Симеон Кулиш, историк
