Зелената стомана се нуждае от множество стимули, за да стане реалност в Азия

Въпреки, че през последните години редица индустрии правят опити за декарбонизация, някой не успяват да постигнат пълните цели в това отношение. Сред тях е стоманодобивната индустрия.

Особено в региона на Азия. Все повече държави развиват стоманодобивния си сектор, но трябва време и икономически стимули за декарбонизацията му.

Именно на него се дължат близо 8% от общите световни емисии, което прави усилията за декарбонизиране на сектора жизненоважни за постигане на амбициите за нулеви нетни емисии.

През тази седмица в Сингапур се проведе среща на азиатската стоманодобивна промишленост, където станаха ясно някой новини.

Все повече играчи от този пазар отделя време, усилия и капитал, за да бъдат нетно неутрални климатични играчи на пазара.

Но, заради високата цена на стоманата в момента, няма стимули от държавите, за да се премине към ниско-въглеродно производство в Азия.

Един от начините е да бъдат въведена бонусна система от стимули. Да примем, че базовата единица е 2,1 метрични тона въглеродни емисии на тон стомана.

Ако една стоманодобивна фабрика може да намали емисиите с една трета например,
може да бъде възнаграден с въглероден кредит или да избегне плащането на въглероден данък в размер на определена сума за тон намалени емисии.

Затова страните от Азия ще направят всичко по силите си, за да отпуснат държавни помощи на предприятията, за да се стимулира намаляванет на емисиите през целия процес на производство, а не само на изходната точка.

Това означава, че регулации като въглеродни данъци или кредити трябва да бъдат приложени и вероятно координирани в много страни.

Но особено най-големите износители на желязна руда, Австралия, Бразилия и Южна Африка, както и Китай, който произвежда половината от световната стомана, както и нововъзникващи големи производители като Индия.