“Виждал съм много странни неща, но такова чудовище никога”
По едноименната приказка на Братя Грим „The Turnip“
Всички ние като деца сме се наслаждавали в дългите и тъмни нощи, или в нощта преди Коледа на красивите и незабравими приказки на братя Грим. Свят в който доброто побеждава злото, принцесите се омъжват за принцове и светът е красив и вълшебен.
Но това дори не се доближава до истината.
Ако сте любители на сериала “Грим” и приключенията на детектива-Грим със сигурност знаете, че приказките могат да бъдат доста …… страшни.
Дали както филма, така и приказките им не са опит да избягаме от заобикалящата ни реалност?
Макар и да сме чели великолепните истории за “Снежанка” и “Рапунцел” (на немски“Aschenputtel“), оставаме малко изненадани, че всъщност нито едно от двете произведения не е дело на двамата братя.
В опит да спасят тези приказки, като част от германското културно наследство и с бурното развитие на индустриализацията, двамата братя започват да събират в сборник разкази и истории свързани с германската култура разказвани от приятели и близки.
През 1812 г Джейкъб и Вилхелм публикуват тези истории като част от сборник разкази под името „Разкази за деца и домакинства” или както днес е известен “Приказките на братя Грим”.
Но, първоначалната версия на книгата не е предназначена за деца. В историите има кръв, секс, кръвосмешение, а и не са илюстрирани.
Например в първоначалната версия Рапунцел забременява от принца след авантюра, в “Пепеляшка” сестрите си отрязват пръстите на краката, за да могат да влезнат в обувката.
За да бъдат достъпни тези разкази за най-малките читатели, част от историите са резенцирани.
Историите за Пепеляшка и Червената шапчица обаче не са измислени от братята, а се базират на по-ранна версия на Шарл Перо, докато историята на “Красавицата и звярът” изобщо няма нищо общо с творчеството на братята Грим.
Освен първоначалния шок в немското общество от тези разкази, следват нови неприятности за братята.
През 1830 г краля на Хановер Ернст Август I издава декрет за вярност към краля за всички преподаватели от университета в Гьотинген.
Не всички обаче са съгласни с този документ и седем професори сред които и братята напускат града. Обявени за врагове на короната и без пари, Грим заемат от приятелите си, докато работят над сборника с разкази.
Вилхелм Грим умира през 1859 г, точно когато излиза седмото издание на разказите.
По това време колекцията вече включва 211 истории и куп сложни илюстрации.
Само 4 години по-късно умира и Якоб, който е дълбоко съкрушен от загубата на любимия си брат.
Талантливи и всестранно развити братята публикували не само приказки.
Благодарение на обучението получено от университетските филолози и библиотекари Грим паралелно с разказите си, публикували и множество книги за митологията и няколко научни трудове за лингвистиката и средновековните изследвания.
Двамата започнали амбициозно начинание да съставят речник на немските думи, но кончината им прекратила тази устрем преди да успеят да завършат буква F.
Желанието, таланта и целеустремеността на двамата братя оставят завинаги своята следа в световната литература. Независимо дали някой истории са само за малки или само за пораснали читатели, те продължават да вълнуват, а може би и малко да плашат жадните за знания любители на книгите.
