Защитният отбор, известен просто като „защита“, е отборът, който при започването на срещата, играе без да притежава топката. Целта на защитата е да попречи на атакуващия отбор да отбележат точки и да спечели притежанието на топката за своята страна. Защитата постига това, като принуждава куотърбека да изпусне топката, да не извърши точен прав, да им попречат да постигнат на първи даун или ги принудят да се стигне до изпускане на топката – фъмбъл и пресичане на топката – интерсепшън.
За разлика от офанзивния отбор, правилата на спорта не ограничават защитния отбор в определени позиции. Защитен играч може да се нареди навсякъде от своята страна на линията на сблъсъка и да извърши каквото и да е защитно действие, с което да попречи на противника си. Защитната формация се състои от следните позиции:
Какво е… Американски футбол? Част 2
ДЕФАНЗИВНИ ЛАЙНМЕНИ(DL) – Подобно на офанзивните си колеги дефанзивните лайнмени се нареждат на линията на скримиджа. Дефанзивните лайнмени се делят на три позиции, които обикновено се считат за част от отбранителната линия:
Дефанзивен такъл(DT) – дефнзивния такъл се нарежда в центъра на защитната линия. Тяхната функция е да бързат към куотърбека и да спрат бягащите играчи, когато се играе по земя, преминаващи през средата на линията на скримиджа.
Ноус такъл(NT) – Ноус такъла играе в центъра на отбранителната линия. Тяхната функция е да пресичат среда на линията на скримиджа и да спрат повечето „рънове“ на противника. Ноус такъла се нарежда точно срещу центъра на противниковия отбор, почти нос до нос, откъдето идва и името му.
Дефанзивен Енд(DE) – Дефанзивните еднове се нареждат от двете страни на дефанзивния такъл от двата края на защитната линия. Тяхната функция е да атакуват преминаващия офанзивен играч с топката или да заобиколят офанзивната линия и да достигнат до куотърбека.
ЛАЙНБЕКЪРИ(LB) – играят зад отбранителната линия и изпълняват различни задължения в зависимост от ситуацията, включително достигане до подаващия топката, покриване на рисийвъри и тайт енди или споране на рънинбека.
Среден лайнбекър(MLB) – средният защитник често е известен като „куотърбек на защитата“, тъй като често са в основата защитна тактика и игра. В моменти на смяна на тактиката на защитата или нападението той трябва бързо да реагира на голямо разнообразие от ситуации. Средните защитни играчи трябва да спират рънингбековете, които успеят да преминат защитната линия, да покриват пасове и да натискат куотърбека при блиц игри.
Външен лайнбекър(OLB) – Външните защитници получават различни имена в зависимост от тяхната роля и философията на отбора. Някои отбори държат външните си защитници от една и съща страна на терена през цялото време. Външният лайнбекър може да се нареди от същата страна като офанзивния Тайт енд и често е отговорен за покриването му или връщането му назад в очакване на пасове. Често се използват за поваляне на рънингбека или блиц към куотърбека.
Дефанзивни бекове(DB) – Дефензивни бекове играят зад лайнбекърите и от двете странични линии. Тяхната работа е да се използват за защита срещу пасове. Те също така действат като последна линия на защита особено когато бягащия стопката е преминал вече покрай другите защитници. Нормално в дефанзивния състав включва двама корнърбекове и двама сейфтита.
Американски футбол в България…ФЛАГ ФУТБОЛ
Корнърбек(CB) – Корнърбековете се опитват да предотвратят успешни подавания, като или отблъскват летящата във въздуха топка от приемащия, или като хванат подаването сами – „интерсепшън“. В ситуации на бързане, тяхната работа е да сдържат бегача, или като го насочват обратно към средата на полето, за да бъде преодолян от поддръжниците на средната линия, или като го изкарат извън границите.
Сейфти(S) – Сейфтитата са последната линия на защитната формация и обикновено помагат на корнърите с дълбоко покритие. Стронг сейфти(SS) обикновено е по-едрият и по-силен от двата, осигуряващ допълнителна защита срещу играчите с топка, като стои по-близо до линията на схватката. Фрий сефтито(FS) обикновено е по-малкият и по-бърз от двата и обикновено заема най-дълбоката позиция на защитата в полето, подсигурявайки отбора при игра с дълги пасове.
Защитните формации често се познават чрез цифров код, указващ броя на играчите на всяка позиция. Двете най-често срещани формации са защитата 3-4 и защитата 4-3, където първото число се отнася до броя на дефанзивните лайнмени, а второто число се отнася до броя на лайнбекърите, но при всяко разиграване могат да се променят, като съществуват десетки различни дефанзивни формации.
