Преди около дванадесет хиляди години от изток в Идел започват да навлизат угро-фините. Скоро след това в Българското общество избухва междуособна война, като начело на враждуващите групировки застават двама братя – Алмъш и Газан. В края на краищата Газан е победен и с голям брой Българи се изселва към централна Азия. Заселват Памиро-Хиндукушкия масив, Таримската котловина и планината Тян Шан.
В тази област те развиват земеделието, строят градове, крепости, пирамиди, пътища, усвояват добива на желязо.
Тук опитомяват коня и започват да наричат себе си именци. В този район съвременните учени открили останки от древните градове Лулан и Ния, много пирамиди, които са по-големи от тези в Египет, голям брой мумии на хора от индоевропейската раса, от т.н наречения кавказки тип.
Етруските – цивилизацията, която не оставя държава
Установено е, че това население е било ирано-езично.
След нови размирици част от българите се оттеглят още по на изток – североизток, начело с Иджик. Покоряват китаите тюрки, които се намират по това време на много по-ниско ниво на развитие.
В “Джагфар тарихъ” пише, че те събрали от китаите малки момичета, възпитали ги според Българските традиции, а когато пораснали, ги вземали за жени.
Децата, родени от тези бракове, а също и останалите, те нарекли хони. Хуните запазили Българските обичаи, но езикът им в голяма степен се тюркизирал.
В Средна Азия от основната маса на Българите се отделят масагетите. Други потеглят на югозапад и завладяват западен Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на двуречието те създават държава, която в чест на добрата дива Самар(Шумер).
Те са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени.
Във всеки от тях живеели около четиридесет – петдесет хиляди души. Такива са били Ур, Урук и Лагаш. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара(храм в Лагаш), Сарбату(магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур(боздуган – оръжието на боговете), Кургарру(безполово същество, което пази храната на живота).
През 3182г. пр. Хр. значителна част от междуречието е заляно от водите на невиждан потоп. Загива и главния град на държавата Ат-Алан, а също и голяма част от Българите. Някои от тях се спасяват в планината Урарат(Арарат).
Потопът унищожава могъществото на Българите в Шумер. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват семитите. Те постепенно изтласкват Българите – арийци към устието на Тигър и Ефрат.
Последният арийски владетел на Шумер е Зиези(посочен за родоначалник на Българите в “Латински анонимен хронограф” от 354г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон Велики, който завзема престола. След смъртта на Зиези голяма част от Българите се връщат обратно към Централна Азия.
