Учебниците по история разказват за героите на Априлско въстание, но често оставят в сянка жените, които стоят зад тях.
Сред тях е Райна Попгеоргиева – жена, чиято съдба е белязана от героизъм, страдание и несправедливо разбрана история.
Родена през 1856 г. в Панагюрище, тя получава добро образование и става учителка. Още млада създава женски дружества, които обединяват момичета около знанието и българския дух.
Съдбата ѝ се променя, когато е повикана на тайно събрание. Там ѝ възлагат да ушие знамето на въстанието. Въпреки страха, тя приема.
На 22 април, по решение на Георги Бенковски, Райна става байрактар. Без подготовка и без да умее да язди, тя повежда въстаниците със знамето в ръце.
Жестоката цена на свободата
След разгрома на въстанието съдбата ѝ се превръща в трагедия.
Баща ѝ е убит пред очите на семейството. Райна се укрива, но е заловена. Следват тежки месеци на насилие, унижения и изтезания в Панагюрище, Пазарджик и Пловдив.
Въпреки всичко, духът ѝ остава непречупен.
След публикации на Джанюариъс Макгахан и намеса на европейски дипломати, тя е освободена и изпратена в Москва. Там завършва образование и се връща в България като акушерка.
Живот след въстанието
След завръщането си тя се омъжва за Васил Дипчев и създава семейство. Животът ѝ обаче остава труден.
Работи като акушерка и отглежда децата си в лишения. В последните си години получава подкрепа от Венета Ботева.
Райна Попгеоргиева умира на 61 години, оставяйки след себе си история на сила и саможертва.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon
Подкрепете независимото съдържание на сайта:
👉 revolut.me/paralell.eu
Вашата подкрепа помага за развитието на проекта.
