На 20 април България отбелязва 148 години от Априлско въстание – едно от най-важните събития в историята на страната.
Това е моментът, в който българският народ открито се изправя срещу Османската империя и поставя началото на пътя към свободата.
Началото – от Оборище до Копривщица
Всичко започва на 14 април 1876 г. (стар стил), когато в местността Оборище се провежда тайно събрание. Там се взима решение за всенародно въстание.
Сред основните организатори са Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов и други дейци на националноосвободителното движение.

На 20 април въстанието избухва в Копривщица. Каблешков превзема конака и написва прочутото „Кърваво писмо“, с което дава сигнал за въстание.
Още същия ден Панагюрище се включва в борбата. Там се създава временно българско правителство, оглавено от Павел Бобеков.
Кръв, жертви и световен отзвук
На 22 април е осветено въстаническото знаме, изработено от Райна Попгеоргиева.
Само месец по-късно въстанието е жестоко потушено. Загиват над 30 000 души.
Едно от най-трагичните събития е Баташко клане, при което хиляди българи са избити.
Въпреки жестокостите, саможертвата не остава напразна. Събитията предизвикват силен международен отзвук.
Личности като Виктор Юго, Лев Толстой и Фьодор Достоевски застават в защита на българския народ.
Пътят към свободата
Общественото напрежение в Европа води до намеса на Русия.
На 12 април 1877 г. започва Руско-турската война, която завършва с освобождението на България.
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор – символ на дългоочакваната свобода.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon
Подкрепете независимото съдържание на сайта:
👉 revolut.me/paralell.eu
Вашата подкрепа помага за развитието на проекта.







