Кога точно се е появила бирата в България, не може да се каже със сигурност, но една от най-разпространените версии е, че тя идва в средата на XIX-ти век с вълна от емигранти от Унгария(тогава Австро-Унгария), след неуспешната революция.
Между тях е и самият лидер на унгарското революционно движение Лайош Кошут.
Първоначално се заселват във Видин, но впоследствие, голяма част от тях поемат към Шумен. Лайош не е очарован от тукашните ракии и вина, и рeшава да си свари бира за лични нужди.
За целта ползвал подръчни средства, голям казан и ярмомелка за зърно. Това се счита за първата произведена бира по нашите земи изобщо.
Лайош и останалата част от унгарските революционери си тръгнали след година, но за този кратък период успяват да запалят няколко местни жители.
Друг голям спор в бирената ни история, е коя е първата пивоварна в България.
По данни на Съюза на пивоварите в България, това е „Каменица“, но като критерии те отчитат все още действаща пивоварна.
Истината е, че първата пивоварна е била в Русе. Пивоварна „Света Петка“ е създадена през 1876-та година.
Тя е била построена в близост до пещерата Света Петка, в която е имало скална църква параклис, носеща същото име.
И е използвана за съхранение и отлежаване на бирата при постоянна температура. Има съмнения, че е заработила по-рано от официалната дата.
По следите на Българската бира част 2
През 1848-ма година в Русе вече има австрийско консулство. С параходи са докарани бурета с бира от Австрия, за бала по случай рождения ден на австрийския император. Това е повод да се появи и бирената халба от половин литър по нашите земи.
Тук са и първите бирени градини. И двете русенски пивоварни устройват по виенски образец градини-ресторанти.
През 1892-ра година пивоварна Хаберман влиза в състава на акционерно дружество „Шумен-Русе“.
Другата русенска пивоварна изпада в несъстоятелност, и е обявена за разпродажба. Така подемът на биропроизводството в Русе затихва, но не и в България.
Една от значимите фигури в бирената ни е история е чехът Франц Милде. Той пристига в България през 1881-ва година и започва работа в русенската пивоварна Св. Петка.
Година по-късно напуска поради неразбирателство със съдържателите на бирената фабрика. Мести се в Шумен, където по това време седем предприемчиви българи подписват „Съгласително за създаването на едно пивоварно дружество“.
На тази среща присъства и Франц Милде, а година по-късно е приет за съдружник във фирмата.
Фабриката е построена в местността Кьошковете. За строежа и оборудването ѝ са похарчени 20 000 лева.
По следите на Българската бира част 3
На 1-ви март 1883-та година се произвежда първата варка на Шуменско, а месец по-късно, и пусната в продажба. Като всички пивоварни, създадени по чешки и немски образец, тя разполага с два градински салона, където хората да се веселят и пият.
Интересът към шуменското пиво е толкова голям, че пивоварната не смогва да задоволява търсенето с 1200-литровия казан, закупен от Унгария.
Предприетите стъпки са закупуване на още няколко казана, за да се увеличи капацитета на варене. Успоредно с това се изгражда мрежа от складове, с монтирани съоръжения за бутилиране, както и извършване на продажба. Първият такъв склад е в Русе.
Две години след заработването на пивоварно дружество Шумен, се появява и пивоварно дружество „Радев, Бойчев и сие“.
Фабриката е в центъра на Шумен, разполага с модерно оборудване и солиден капитал, но поради проблеми от технически и организационни умения, тя има кратко съществуване.
През 1893-та година, тя спира да работи, а оборудването ѝ, е изкупено от пивоварното дружество на Франц Милде. Пивоварно дружество Шумен става придворен доставчик през 1901 година. Като лично цар Фердинанд одобрява това.
Подписва се споразумение за съвместна работа с русенската пивоварна „Хаберман“, където пивовар е Себастиян Милде, брат на Франц Милде.
През 1903-та година Хаберман влиза в състава на шуменското дружество, и то е преименувано на „Българско пивоварно дружество Шумен“. Производството се увеличава 18 пъти от първоначалното.
Складовата база покрива Североизточна България. Отварят се складове в Бургас и София. Шуменско пиво достига до Испания, Египет и Палестина. През 1940-та година е заснет и първият български рекламен филм, който показва любовта на народа към шуменското пиво.
Друг град в Северна България, засегнат от пивоварството, е Велико Търново. Даже можем да твърдим, че тук ентусиазмът и опитите за варене на пенливата течност са били по-големи от всички други точки на България.
Един от тези търновлии е Стефан Карагьозов, който прави това още преди Освобождението. Запалени по модерното питие са и други търновлии. Пивото се е произвеждало в примитивни условия в махалите Света Троица и Асенова.
Но, истинското производство в града започва с отварянето на фабриката на Артур Вилзор през 1887-ма година, и на Алоиз Дейрингер през 1890-та година в района на сегашния ЖП пансион.
Вероятно от целия този бум на пивоварство, през 1892-ра година се появява пивоварната „Братя Хаджиславчеви и сие“, чийто наследник в наши дни е „Болярка ВТ“ АД. В нея работят немски и чешки пивовари.
Противоречия между съдружниците, води до напускането на двама от тях, като изтеглят и капиталите си. Никола Хаджиславчев остава сам. Следват лоши години за пивоварната, поради липса на средства.
С подкрепата на зет му Димитър Балчев, пивоварната стъпва на крака и увеличава производството, което води и до модернизацията ѝ. На 3-ти декември 1926-та година ръководството е поето от сина на Никола Хаджиславчев – Михаил.
От 1938-ма до 1944-та година, производството непрекъснато расте. Работната ръка във фабриката наброява 103 души.
Пивоварна фабрика „Бузлуджа“ се е намирала в Габрово. Тя е основана от четирима предприемчиви габровци, като двама от тях – Йосиф Р. Цанев и Стефан Милков, са по-дейните и инициативните. Годината, в която тя отваря врати е 1894-та, като целият пивоварен процес е примитивен и трудоемък.
На по-късен етап през 1908-ма година, пивоварната се модернизира с инсталации и нови пивоварни съдове. За главен пивовар е нает чехът Рудолф Халла. Изгражда се собствен извор, който захранва пивоварната с балканска вода. През летните месеци персоналът на пивоварната е достигал до 150 души.
Прекратява дейността си през 1927-ма година, като за повечето пивоварни в България, тази година е пагубна поради тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряването на винарската индустрия.
