Севтополис е единственото добре проучено тракийско селище от градски тип. Основан е от тракийския владетел Севт III около 320–323 г. пр.н.е. Градът просъществува сравнително кратко време – от края на IV до средата на III век пр.н.е. Има данни, че животът в него продължава и малко след това.
Той се е намирал в местността „Чифлика“, на около осем километра западно от Казанлък. Разположен е върху ниска тераса край река Тунджа. Реката го е ограждала от юг и югозапад. От изток е бил защитен от притока ѝ – река Голяма Варовита.
Откриване и разкопки
Севтополис е открит по време на строителството на язовир „Копринка“. Археологическите проучвания се провеждат между 1948 и 1954 г. Днес останките на града се намират на дъното на язовира.
Името на града е установено от надпис, открит при разкопките. Той е на гръцки език и гласи:
„Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис, в храма на Великите тракийски богове.“
Градоустройство и архитектура
Севтополис има неправилна петоъгълна форма и заема площ от около пет хектара. Крепостната му стена е дълга приблизително 890 метра. По нея са разположени правоъгълни кули и бастиони.
Стената е с дебелина около два метра. Основата е изградена от ломени камъни, а надстройката – от кирпич, укрепен с дървени греди.
Градът е планиран по ортогонален принцип. Главните улици се пресичат под прав ъгъл при централния площад – агората. Двете основни порти са разположени на северозапад и югозапад.
Инфраструктура и обществен живот
Севтополис е разполагал с добре изградена канализация. В града е имало кладенци за прясна вода. Една улица е минавала по вътрешната страна на крепостната стена.
Централно място е заемала агората. Там се е намирал олтарът на бог Дионис. Около площада са били разположени важни обществени сгради.
Царската резиденция
В северната част на града се е намирала цитаделата. Тя е била защитена със собствена крепостна стена и кули. Входът е бил монументален – тип пропилон.
Във вътрешния двор е разкрита представителна сграда, смятана за царска резиденция. Тя включва голяма зала, украсена с мазилка и цветна декорация. До нея са били разположени жилищни помещения.
Живот извън крепостта и некрополи
Смята се, че обикновеното население е живеело извън крепостните стени. Там са били разположени и работилниците. Това се доказва от откритите инструменти и керамика.
Археолозите проучват и могилния некропол в местността „Деветте могили“. Разкрити са и плоски некрополи в близост до града. Те дават ценна информация за погребалните обичаи на траките.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon
Подкрепете независимото съдържание на сайта:
👉 revolut.me/paralell.eu
Вашата подкрепа помага за развитието на проекта.







