Древният град Севтополис


Севтополис е единственото тракийско селище уредено от градски тип. Основан е от тракийския владетел Севт III през 320 – 323г. пр.н.е. Градът просъществува сравнително кратко време от началото на последната четвърт на IV до средата на III век пр. Хр., като има индикации и малко след това. Намирал се е в местността „Чифлика“ около осем километра западно от Казанлък. Градът е бил разположен върху невисока тераса по течението на река Тунджа, която го ограждала от юг и югозапад, а от изток нейният приток река Голяма Варовита.

Долината на тракийските владетели

Разкрит е при строителните работи за язовир „Копринка“, като проучванията се реализират в периода 1948 – 1954г. Днес руините на Севтополис се намират на дъното на язовир Копринка. В същия период е установено и името му от надпис на канцеларията на Севт. Надписът бил на гръцки и гласял:

Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис, в храма на Великите тракийски богове.

Днес руините на Севтополис се намират на дъното на язовир Копринка. Севтополис има неправилна петоъгълна форма и се разполага на площ от около пет хектара. Крепостната му стена е дълга осемстотин и деветдесет метра, като по протежението й предимно от северозапад и североизток са разположени правоъгълни кули и бастиони. Стената е дебела около два метра с основа от ломени камъни, докато надстройката е била от кирпич нивелиран с дървени греди.

Застрояването на града става еднократно, като са спазени принципите на ортогоналното проектиране. Двете порти са от северозапад и югозапад и дават началото на главните улици, които се пресичат под прав ъгъл при агората. Една улица е преминавала от вътрешната страна по цялото протежение на крепостната стена. Градът е бил снабден с канализация, няколко кладенеца са задоволявали нуждите от прясна вода. Централно място е заемала агората, където според Севтополския надпис е бил олтарът на Дионис. Около нея са били разположени важните обществени сгради.

В северния сектор на града е цитаделата, обградена със самостоятелна крепостна стена, подсилена също с кули. Монументален вход – пропилон е осъществявал прехода към вътрешния двор. В дъното му е разкрита представителна сграда идентифицирана като царска резиденция. Тя е била с обширно преддверие, вероятно с колонада, зад което са разположени голяма зала измазана с щукатура, оцветена в т.нар. структурен стил и жилищни части.

Книгата за хуните

Предполага се, че извън крепостните стени е живеело обикновеното население и там са били разположени работилниците. За това косвено свидетелстват и многобройните артефакти от разкопките на града – керамичния материал, различните инструменти свързани с каменоделство, дървообработване и металообработване.

Успоредно с проучването на града са проведени разкопки, както на принадлежащия към него могилен некропол в местността „Деветте могили“, така и частични на плоски некрополи в непосредствена близост. Резултатите от тях дават важни сведения за особеностите на погребалния обред при траките и в частност на обитателите на Севтополис.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.