Включиха 12 нови обекта в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Редица страни от света допълниха списъка със свои обекти по време на 47-ата сесия на Комитета, която се председателства от България.
Франция
Франция добави в Списъка обекта „Мегалити от Карнак“ и крайбрежието на Морбиан.
Обектът в Бретан обединява изключително плътна концентрация на мегалитни структури от неолита (ок. 5000–2300 г. пр. Хр.). Те са хармонично вписани в геоморфологията на местността. Гравираните изображения и съпътстващите артефакти подчертават културната сложност на обществата, обитавали тази част на европейското атлантическо крайбрежие.
Германия
Дворците на крал Лудвиг II Баварски – Нойшванщайн, Линдерхоф, Шахен и Херенхимзее – представляват сериен обект от четири дворцови комплекса в алпийската част на Бавария.
Те са изградени между 1864 и 1886 г. по поръчение на крал Лудвиг II. Отразяват романтичния дух на епохата и съчетават исторически стилове с авангардни за XIX век технологии.
Гърция
Страната също има с какво да се похвали. Сред най-новите археологически обекти са Минойските дворцови центрове. Те се състоят от шест обекта на остров Крит, датиращи между 1900 и 1100 г. пр. Хр.
Тези дворци представят една от водещите праисторически култури в Средиземноморието – минойската цивилизация. Изпълнявали са административни, икономически и култови функции. Отличават се с напреднала архитектура, градоустройство и живописни фрески.
Свидетелстват за ранни форми на писменост, морски търговски мрежи и културен обмен. Разкриват сложната социална структура на минойците.
Турция
Страната също има богато архитектурно минало. Тя добавя в списъка обекта „Сардис и лидийските тумули на Бин Тепе“.
Сардис е бил столица на лидийците – влиятелна цивилизация от желязната епоха (VIII–VI в. пр. Хр.), прочута с богатството си и въвеждането на монетното производство. Градът се отличавал с укрепена градска структура, селища, светилища и некрополи.
Бин Тепе включва едни от най-големите тумулни гробници в света. Лидийците са имали собствена религия и език. След падането на царството Сардис запазва значението си под персийско, гръцко, римско и византийско управление.
Русия
Скалните рисунки в пещерата Шулган-Таш в Русия също влизат в Списъка. Те се намират в Южен Урал, в пещерата Шулган-Таш. Там е запазена богата колекция от къснопалеолитни скални рисунки. Те изобразяват сцени с мамути, вълнести носорози, бизони, коне и бактрийска камила.
Италия
Комплексът от подземни гробници и некрополи „Погребални традиции в праисторическа Сардиния: Domus de janas“ също бе приет. Обектите се намират на територията на остров Сардиния и са създадени между V и III хилядолетие пр. Хр.
Известни като „Къщи на феите“, тези изсечени в скалата гробници отразяват погребалните практики, духовните вярвания и социалната еволюция на праисторическите общности.
Мексико
„Пътят на уиксарика през свещени места до Уирикута“ (Tatewari Huajuye) представлява мрежа от 20 свещени обекта. Те се разпростират на повече от 500 км през пет щата в североизточно Мексико.
Тази система от пътеки свързва места, които имат ключово значение за духовните и културните практики на народа уиксарика. Маршрутът започва в планинската верига Сиера Уичол и достига до пустинята Уирикута в щата Сан Луис Потоси, преминавайки през свещени места в щатите Наярит и Дуранго.
Ямайка
Страната добавя в списъка Археологическия комплекс от XVII век в Порт Роял. Той се намира в устието на залива Кингстън, в югоизточната част на Ямайка.
През XVII век градът е бил ключов английски пристанищен и търговски център в Карибите. През 1692 г. силно земетресение поглъща значителна част от Порт Роял под вода и пясък. Днес надземните и подводни останки разкриват изключително добре запазена картина на колониалния живот.
Порт Роял е бил важен център за трансатлантическата търговия, включително търговията с роби от Африка. Разполагал е с дълбоководно пристанище и шест отбранителни форта, част от които сега се намират под вода. Археологическите разкопки показват цялостна градска структура с жилищни, религиозни и административни сгради – свидетелство за британското колониално присъствие в региона.
Панама
Колониалният трансистменски маршрут през Панамския провлак от XVI век насам се утвърждава като стратегически глобален коридор. Той улеснява придвижването на стоки и хора между Иберийския полуостров и териториите на Испанската корона в Америка, Филипинския архипелаг и Канарските острови.
Обектите по маршрута отразяват ключовата му роля в глобалната търговия и комуникации до средата на XVIII век.
Документите на Полша бяха върнати за доработка, а предложенията на Португалия и Непал – за цялостна преработка.
Включиха 12 нови обекта в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
